Астрономи са заснели за първи път две черни дупки, които се въртят една около друга

Астрономи са заснели за първи път две черни дупки, които се въртят една около друга. Това е първото зрително потвърждение за съществуването на двойни черни дупки, предаде електронното издание Live Science, цитирано от БТА.

Обектите са забелязани благодарение на слабите колебания на радиовълните, уловени от телескопи на земята и в космоса. Двете черни дупки извършват една пълна обиколка в орбитите си за 12 години и се намират на около 5 милиарда светлинни години от Земята. Изследователите са публикували своите открития в сп. „Астрофизикъл джърнъл“.

„За първи път успяхме да получим изображение на две черни дупки, които се въртят една около друга“, каза Маури Валтонен, съавтор на проучването и астроном от Университета в Турку, Финландия. „На изображението черните дупки се разпознават по интензивните потоци от частици, които излъчват. Самите черни дупки са напълно черни, но могат да бъдат открити чрез тези потоци или чрез светещия газ, който ги обгражда“.

Астрономите са използвали радиоизображение, получено от мрежа, която включва спътника RadioAstron и Spektr-R – руски научен спътник, носещ радиотелескоп, който е бил в експлоатация от 2011 до 2019 г.

„Радиоантената на спътника достига до половината разстояние между Земята и Луната, което значително подобрява резолюцията на изображението“, каза Валтонен. „През последните години можехме да използваме само телескопи, разположени на Земята, където резолюцията на изображението не е толкова добра“.

По-малката от двете заснети черни дупки излъчва въртящ се поток от частици, движещи се с почти светлинна скорост. По-голямата черна дупка произвежда по-голям поток от газ и материя, известен като блазар OJ287. Тя е свръхмасивен обект с маса, приблизително 18 милиарда пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Наблюденията на OJ287 датират отпреди астрономите да знаят за съществуването на черните дупки; полупериодичните му изблици на интензивност са включени във фотографски плаки от края на XIX век, изработени за изучаване на близки космически обекти. Преразглеждайки данните, взети от тези плаки, и в последвали наблюдения, астрономите са започнали да спекулират през 80-те години, че редовното затъмняване и изсветляване на обекта се дължи на две орбитиращи черни дупки.

Сравнявайки характеристиките на изображението с предишни изчисления, изследователите са разграничили два компонента, съответстващи на струите на всяка черна дупка, появяващи се точно там, където теорията предполага, че трябва да бъдат.

Все пак остават неизвестни: изследователите предупреждават, че двете струи на изображението могат да се припокриват, което означава, че все още не може да се изключи напълно възможността да има само една.