Коренните американци – първите майстори на заровете и игрите на случайността

Ново изследване на Университета на щата Колорадо разкрива, че най-ранните известни зарове в човешката история са били създадени и използвани от коренни американски ловци-събирачи в западните части на Големите равнини преди повече от 12 000 години. Това се е случило в края на последната ледникова епоха и много преди най-ранните известни зарове от общества от бронзовата епоха в Стария свят.

Според проучването, публикувано в списание American Antiquity от археолога и докторант в Университета на щата Колорадо Робърт Дж. Мадън, заровете, хазартните игри и игрите на случайността са били устойчив елемент от културата на коренните американци поне през последните 12 000 години. Артефакти, открити на археологически обекти от периода Фолсъм от късния плейстоцен в Уайоминг, Колорадо и Ню Мексико, предхождат най-ранните известни зарове от Стария свят с повече от 6000 години, посочва The Art Newspaper.

„Историците традиционно разглеждат заровете и вероятността като иновации от Стария свят“, казва Мадън в изявление. „Археологическите данни обаче показват, че древните коренни американци съзнателно са изработвали предмети, предназначени да генерират случайни резултати, и са ги използвали в структурирани игри хиляди години по-рано, отколкото се смяташе досега.“

Чрез съвременен исторически анализ и разработване на списък с физически характеристики на зарове, той преоценява по-стари артефакти, които преди това са били погрешно идентифицирани или пренебрегнати.

Мадън посочва пред The Art Newspaper, че според неговите изследвания коренните американци са създавали зарове (включително двустранни варианти, наречени „бинарни жребии“ с два възможни изхода) и са ги използвали в игри на случайността и за хазарт „от края на последната ледникова епоха, през периода на колониализма и до днес“. Това, според него, поставя коренните американци „в челните редици на изобретяването на тези предмети и практики“, изпреварвайки първите зарове и игри на случайността в Европа с повече от 6000 години.

По-важното, според Мадън, е че тъй като историците на науката и математиката разглеждат изобретяването на заровете като едно от най-ранните доказателства за човешко осмисляне на понятия като случайност и вероятност, „тези открития показват, че древните коренни американци са били сред първите, които изследват и разбират вероятността и вероятностния характер на Вселената“.

Неговото изследване също така показва, че коренните американци са използвали зарове, игри на случайността и хазарт в продължение на хилядолетия „като средство за социална интеграция, позволяващо на различни групи, които може да не са се познавали добре или дори да не са говорели един и същи език, да се събират, да общуват и да обменят идеи въз основа на споделено разбиране на игрите и хазарта“.

Заключенията на Мадън показват, че коренните американци са се занимавали с и използвали „изключително сложни и неинтуитивни идеи — случайност, произвол и вероятност — които са в основата на съвременното общество, още от края на последната ледникова епоха, и са ги използвали като социална технология за интеграция“. Това, според него, подсказва ниво на сложност и интелектуална дълбочина, „което е изненадващо за която и да е праисторическа култура“.

Мадън добавя, че заровете в неговото изследване като цяло са единствените украсени „художествени“ предмети, открити на тези обекти от късния плейстоцен на възраст около 12 000 години. Проучването идентифицира 15 зара, свързани с т.нар. „Фолсъм“ групи на обекта Линденмайер в североизточно Колорадо. Въпреки че там са открити хиляди артефакти, нито един от тях — освен тези 15 зара — не показва каквато и да е форма на художествена украса.

Той допълва:

„Заровете и способността им да въплъщават и показват природната сила на случайността изглежда са породили желание у тези ранни групи да отбелязват тези предмети по начин, който ги отличава от чисто утилитарните.“