Неизвестно за известните: Досадно гостуване и надпис на огледало развалят приятелство между Андерсен и Дикенс

Това е една любопитна истории от литературния XIX век, в която голямото възхищение, човешката самота, различията в характерите и несподелените очаквания се преплитат по неочакван начин. Двама от най-обичаните писатели на своето време – датският разказвач на приказки Ханс Кристиан Андерсен и английският романист Чарлз Дикенс, се срещат, възхищават се един на друг и постепенно изграждат приятелство, което обаче завършва с едно доста неловко гостуване.

Ханс Кристиян Андерсен. Снимка: Getty Images

Началото на едно необикновено приятелство – 1847 година

През лятото на 1847 г. Ханс Кристиан Андерсен пристига в Англия. По това време той вече е известен в Европа със своите приказки, сред които „Грозното патенце“, „Малката русалка“, „Новите дрехи на царя“ и „Снежната кралица“.

Андерсен отдавна мечтае да се запознае с Чарлз Дикенс. Той е негов голям почитател и смята английския писател за един от най-значимите творци на епохата. Срещата им се осъществява в Лондон, в дома на графиня Блесингтън, която организира литературни и светски събирания.

Двамата бързо намират общ език. Макар да са различни по произход, темперамент и литературен стил, ги обединяват чувствителността към човешкото страдание, съчувствието към бедните и онеправданите и вярата в силата на въображението. Дикенс е впечатлен от датския писател, а Андерсен е очарован от вниманието на своя английски колега. Когато Андерсен напуска Англия, Дикенс го изпраща лично. Това е жест, който датчанинът запомня дълбоко. През следващите години двамата поддържат кореспонденция. Дикенс дори подарява на Андерсен екземпляр от книгата си „Камбаните“, с посвещение, в което го нарича свой приятел и почитател.

Чарлз Дикенс. Снимка: Getty Images

Поканата, която Андерсен очаква с нетърпение

Десет години по-късно, през 1857 г., Дикенс кани Андерсен да му гостува в неговия дом – Gad's Hill Place, в графство Кент, Англия.  За Андерсен това е огромна радост. Той приема поканата с истинско вълнение. В писмата си споделя колко щастлив е от възможността да бъде близо до човека, когото толкова много цени. Писателят си представя гостуването като прекрасно продължение на тяхното приятелство. Очаква дълги разговори за литература, разходки, семейна топлота и споделени мигове. Първоначалната уговорка е да остане около две седмици. Но никой не подозира, че това посещение ще се превърне в една от най-комичните и същевременно тъжни истории в живота на двамата писатели.

Пет седмици, които се сторили цяла вечност

Домът на Дикенс. Снимка: Getty Images

През юни 1857 г. Андерсен пристига в дома на Дикенс. В началото всичко изглежда прекрасно.  Дикенс посреща госта си сърдечно. Двамата разговарят, разхождат се, посещават Лондон и се срещат с интересни хора.

Андерсен е очарован от семейството на Дикенс, от неговия дом и от възможността да наблюдава отблизо ежедневието на великия английски писател. Но постепенно започват да се проявяват различията между двамата.

Андерсен е изключително чувствителен, сантиментален и понякога доста ексцентричен човек. Той не владее добре английския език и общуването му със семейството невинаги е лесно. Много често хленчел и се оплаквал от самотата и че не е предпочтан от жените. Има и множество особености в ежедневните му навици. Например държи на определени удобства, понякога се чувства неразбран и очаква повече внимание от домакините си.

Особено любопитно е, че Андерсен обичал да изрязва различни фигурки от хартия, да събира цветя и да прави малки букети. Той имал богато въображение и запазвал детското в себе си дори когато бил вече световноизвестен писател.

Дикенс, от друга страна, бил изключително зает. Той имал семейни проблеми, литературни ангажименти и театрални занимания. По това време преживявал и тежък период в личния си живот, свързан с брака му. Дикенс имал извънбрачна връзка, която ставала все по-ядвна за семейството и обществото. Постепенно гостуването започнало да му тежи. Андерсен не разбирал, че е надхвърлил гостоприемството на домакините си. Двете седмици се превърнали в три, после в четири и накрая в цели пет седмици.

Надписът на огледалото – едно от най-ироничните послания в литературната история

Когато Андерсен най-сетне напуснал дома на Дикенс на 15 юли 1857 г., английският писател решил да остави един доста красноречив спомен от посещението. Той написал върху огледалото в стаята за гости:

„Ханс Андерсен спа в тази стая пет седмици – които се сториха на семейството ЦЯЛА ВЕЧНОСТ!“

Това изречение е запазено в историческите свидетелства за отношенията между двамата. Може би в него има повече хумор, отколкото злоба, но то показва колко изтощително се е оказало гостуването за семейство Дикенс. Дъщерята на писателя, Кейт, по-късно също си спомня Андерсен като доста досаден гост.

Снимка: Getty Images

Какво се случило след раздялата?

Андерсен се завърнал в Дания с много по-различни впечатления, отколкото очаквал.  За него Дикенс продължавал да бъде изключителен човек и любим писател. Той не изглежда да е разбрал веднага колко силно е натоварил домакините си. Продължил да му пише писма и да изпраща свои книги. Но Дикенс постепенно прекратил кореспонденцията. Отговорите му станали редки, а приятелството им така и не било възстановено. Те никога повече не се срещнали.

Две велики личности, две различни представи за приятелството 

Историята на Андерсен и Дикенс е повече от анекдот за един прекалено дълъг престой. Тя показва и  нещо много човешко. Андерсен вероятно е виждал в Дикенс не просто колега, а близък духовен приятел, човек, с когото може да сподели възхищението си от литературата и живота. Дикенс пък вероятно е очаквал гостуването на стар познат и съмишленик, но не и петседмично съжителство с човек, чиито навици и потребности се оказали толкова различни от неговите.  Единият търсел близост, другият имал нужда от пространство.

Може би най-тъжното в тази история е, че Андерсен, авторът на толкова много приказки за самотата, копнежа и неразбраните души, сам се оказал неразбран гост в дома на човек, когото истински обичал и уважавал. Има нещо особено символично в тази история: двама писатели, които са умеели да създават светове, в които добротата и приятелството побеждават, не успели да запазят собственото си приятелство в реалния живот.

/По материали от The Guardian – How guest Hans Christian Andersen destroyed his friendship with Dickens, The Independent – A Tale of Two Writers. и други чужди източници/