Неизвестно за известните: Прототип на Джеймс Бонд предупреждава за японската атака на Пърл Харбър

Това е историята на един авантюрист и необикновен разузнавач, който разпознава опасността от Япония години преди нападението над американската военноморска база в Пърл Харбър, но чиито предупреждения не успяват да предотвратят катастрофата.

На 7 декември 1941 г. японската авиация атакува американската военноморска база Пърл Харбър на Хаваите. Нападението изненадва Съединените щати, причинява огромни човешки загуби и променя хода на Втората световна война. Но зад тази трагедия се крие една по-малко известна история — за британски разузнавач, който години по-рано предупреждава за нарастващата японска заплаха.

Уилям Стивънсън. Снимка: Уикипедия

Името му е Уилям Стивънсън, известен с кодовото си име „Интрепид“ (Intrepid). Той е сред личностите, свързвани с реалните вдъхновения за литературния и впоследствие филмов образ на Джеймс Бонд. Неговата история обединява шпионаж, тайни операции, международна политика и драматичния въпрос защо предупрежденията на разузнаването понякога остават нечути.

Човекът зад легендата за Джеймс Бонд

Уилям Стивънсън е роден през 1897 г. в Канада и по време на Втората световна война се превръща във важна фигура в британското разузнаване. През 1940 г. британският премиер Уинстън Чърчил го изпраща в Съединените щати, за да подпомага координацията между британските и американските разузнавателни служби.

Стивънсън оглавява британската организация за сигурност и координация в Америка, известна като British Security Coordination. От централата си в Ню Йорк тя подпомага събирането на информация, контраразузнаването и тайните операции в Западното полукълбо.

Неговата работа е част от сложната мрежа от съюзнически усилия, които предхождат официалното влизане на САЩ във войната. Той е познавал света на тайните агенти, кодовете, прикритията и психологическите операции — свят, който по-късно става емблематичен за романите за Джеймс Бонд.

Ген. Уилям Дж. Донован /вляво/, шеф на Управление на стратегическите служби по време на войната, връчва медал „За заслуги“ на родения в Канада сър Уилям С. Стивънсън, който в периода 1940–1945 г. е директор на „Британска координация по сигурността“ в Западното полукълбо.

Снимка: Getty Images

Често Стивънсън е представян като един от прототипите на прочутия британски шпионин. Важно е обаче да се уточни, че авторът на Бонд -  Иън Флеминг, черпи вдъхновение от различни хора и собствения си опит в британското военноморско разузнаване. Няма еднозначно доказателство, че Стивънсън е единственият или непосредственият модел за героя.

Японската заплаха и предупрежденията преди Пърл Харбър

През 30-те години на XX век Япония води агресивна експанзионистична политика в Източна Азия. След нахлуването в Манджурия през 1931 г. и разширяването на войната в Китай през 1937 г. напрежението между Токио и западните сили непрекъснато нараства.

Във Вашингтон и Лондон има достатъчно основания да се смята, че Япония може да предприеме нови военни действия. Спорът е не толкова дали конфликтът е възможен, колкото къде и кога ще бъде нанесен следващият удар.

Точно тогава се появява и значението на Стивънсън. Неговата разузнавателна дейност и връзките му с американските служби са част от по-широката система за обмен на информация, чрез която британците се опитват да подпомогнат американците в разбирането на японските намерения.

Атаката на Пърл Харбър. Снимка: Getty Images

Но твърдението, че именно Стивънсън лично е предсказал точно нападението над Пърл Харбър и е изпратил конкретно предупреждение, което американските власти пренебрегнали, трябва да се разглежда предпазливо.

Историческите сведения за подготовката и провала на предупрежденията преди атаката са сложни и не позволяват цялата история да бъде сведена до един човек.

Тайнственото предупреждение до Рузвелт

Една от най-интригуващите версии за ролята на Стивънсън е свързана с последните дни на ноември 1941 г. Според публикации, основани на разкази за дейността на британското разузнаване, до президента Франклин Делано Рузвелт е достигнала информация, че войната с Япония може да започне съвсем скоро.

Актьорът Шон Конъри в ролята на суперагента Джеймс Бонд. Снимка: Getty Images

Военноморският исторически институт на САЩ публикува през 1983 г. анализ, в който се разглежда възможността предупреждение от Лондон да е било предадено чрез организацията на Стивънсън. В текста се споменава и предполагаемо съобщение, според което преговорите с Япония са приключили и военни действия се очакват в рамките на две седмици.

Историците продължават да спорят за отделни аспекти на разузнавателната информация, достигнала до американското ръководство. Наличието на сведения за предстояща война не е равнозначно на знание за конкретния план на японския флот.

Какво действително са знаели американците?

Документите показват, че предупреждения е имало, но те често са били непълни, закъснели или погрешно интерпретирани.

През януари 1941 г. американският посланик в Япония Джоузеф Грю съобщава във Вашингтон за информация, според която японските военни обмислят внезапна масирана атака срещу Пърл Харбър при избухване на конфликт със Съединените щати. Сведенията идват чрез перуанския дипломатически представител в Япония, а не от потвърдено разузнавателно разкритие на Стивънсън. Те не са приети като достатъчно надеждна основа за конкретни действия.

На 7 декември американски радарни оператори засичат голяма група приближаващи самолети. Сигналът е подценен, защото офицерът, с когото се свързват, предполага, че става дума за очаквани американски самолети. Малко след това японската авиация започва атаката.

Така трагедията не се дължи просто на липсата на информация. Проблемът е и в начина, по който сведенията са били оценявани, предавани и превръщани в конкретни решения.

Защо предупреждението не променя историята?

Атаката над Пърл Харбър е пример за един от най-големите провали на разузнаването през XX век. Причините са многобройни: съперничество между различни служби, недостатъчно ефективен обмен на информация, ограничени възможности за разчитане на японските военни съобщения и погрешни представи за това как Япония би започнала войната.

Американското командване очаква японските удари предимно в западната част на Тихия океан, където Япония се стреми да завземе територии и ресурси в Югоизточна Азия. Пърл Харбър е признат като потенциална цел, но много военни ръководители смятат подобна атака за малко вероятна.

Това обяснява защо историята за Стивънсън трябва да се разказва внимателно. Той е част от британската разузнавателна система, която се опитва да подпомогне Съединените щати. Въпреки това няма достатъчно убедителни доказателства, че лично е разкрил целия японски план и е бил в състояние да предотврати нападението.

Наследството на „Intrepid“

След войната Уилям Стивънсън остава в историята като една от важните фигури на съюзническото разузнаване. Образът му е популяризиран чрез книгата A Man Called Intrepid на Уилям Стивънсън — произведение, което допринася за изграждането на легендата около неговата личност и тайните операции през войната.

Връзката му с Джеймс Бонд също допринася за общественото любопитство. Бонд е измислен герой, но светът, от който произлиза, е реален: международни интриги, тайни съобщения, двойни агенти и решения, от които зависят съдбите на милиони хора.

Историята на Пърл Харбър напомня обаче, че истинският шпионаж рядко прилича на кино. Дори най-опитният разузнавач не може да гарантира, че информацията му ще бъде правилно разбрана и използвана навреме. Понякога опасността е разпозната, но решаващите хора не успяват да видят цялата картина.

Пиърс Броснан като агента Джеймс Бонд. Снимка: Getty Images

В крайна сметка най-важният урок от историята на Стивънсън и Пърл Харбър не е, че един човек е предсказал бъдещето. Той е, че предупрежденията могат да съществуват, без да доведат до навременна реакция. На 7 декември 1941 г. това разминаване между информация и действие се превръща в катастрофа, която променя хода на световната история.

Прототипите: 

Няма един-единствен доказан прототип на прочутия шпионин. Най-точно е, че Бонд е събирателен образ на няколко реални разузнавачи и командоси, допълнен от въображението на писателя Йън Флеминг.

Най-често сочения за супршпионин Душко Попов. Снимка: Уикипедия

Най-често с легендата за Бонд е свързва сърбинът Душко Попов, но дори и това никога няма да бъде потвърдено.