Неизвестно за известните: Скандал колко германски военни да бъдат избити, предизвиква разрив между Сталин и Чърчил в Техеран

Техеранската конференция се провежда между 28 ноември и 1 декември 1943 г. в столицата на Иран – Техеран. На нея за първи път се срещат лично тримата най-влиятелни съюзнически лидери по време на Втората световна война – съветският ръководител Йосиф Сталин, британският премиер Уинстън Чърчил и американският президент Франклин Делано Рузвелт.

Основната цел на срещата е да се обсъди разгромът на нацистка Германия и бъдещото устройство на света след войната. Въпреки че официално конференцията преминава като дипломатически успех, зад затворените врати се разиграват редица конфликти, напрегнати разговори, взаимни подозрения и дипломатически скандали. Някои от тях оказват влияние върху отношенията между Великобритания, САЩ и СССР за години напред.

Напрежение между Сталин и Чърчил

Снимка: Getty Images

Един от най-сериозните конфликти на конференцията е между Сталин и Чърчил. Двамата имат различни политически възгледи и не си имат особено доверие. Сталин обвинява западните съюзници, че прекалено дълго отлагат откриването на втори фронт в Западна Европа. Съветският съюз понася огромни загуби във войната срещу Германия и Сталин настоява Великобритания и САЩ най-накрая да предприемат мащабна военна операция срещу германците във Франция.

Тук обаче ще стане дума за  един от най-напрегнатите и малко известни епизоди от Техеранската конференция.

Скандалът е свързан с изключително радикално предложение на Сталин. След войната да бъдат физически ликвидирани десетки хиляди германски офицери и представители на военния елит, за да не може Германия отново да започне война. Чърчил реагира остро, защото смята, че подобно действие би било масово убийство, а не правосъдие.

Какво точно се случва на вечерята?

На 29 ноември 1943 г., по време на официална вечеря, Сталин повдига въпроса за бъдещето на Германия.  Аргументът му е следният - Германия не бива просто да бъде победена. Трябва да бъде лишена от възможността някога отново да възстанови военната си мощ. Според него, ако германският военен елит бъде оставен жив, след 15–20 години страната отново може да предизвика световна война.

Тогава Сталин заявява, че трябва да бъдат физически ликвидирани най-малко 50 000 германски офицери.  Възможно дори 100 000 души от висшия военен команден състав и военните специалисти.

Той заявява, че Великобритания няма да приеме хладнокръвното екзекутиране на войници само защото са служили на победена държава.  Чърчил прави важно разграничение - военнопрестъпниците трябва да бъдат съдени и наказани. Хората, извършили зверства, трябва да понесат отговорност. Но не може десетки хиляди хора да бъдат убивани само заради принадлежността им към германската армия.

Според разказа на самия Чърчил в мемоарите му, той реагира толкова бурно, че става от масата и заявява, че по-скоро би предпочел самият той да бъде застрелян, отколкото да участва в подобно безчестие. Сталин продължава да настоява за цифрата от 50 000.  Чърчил дори напуска масата, но впоследствие е върнат обратно в разговора, като се говори, че и двамата със съветския лидер са били на висок градус.

Наистина ли Сталин се шегува?

По-късно Сталин дава да се разбере, че предложението му е било шега. Но Чърчил не му вярва напълно.  В мемоарите си британският премиер отбелязва, че не е можел да разбере дали Сталин говори сериозно, или проверява докъде може да стигне с подобно предложение.

Има основания Чърчил да бъде подозрителен - само три години по-рано съветските служби извършват Катинското клане, при което са избити хиляди полски военнопленници, предимно офицери и еитни учени и други полски граждани.

Какво се случва впоследствие?

В крайна сметка идеята за разстрелването на 50 000 германски офицери не става съюзническа политика.  След войната съюзниците избират друг подход - Нюрнбергският процес срещу главните нацистки ръководители. Индивидуално преследване на военнопрестъпниците.  Демилитаризация на Германия. Разпускане на нацистките организации и премахване на нацисткото управление.

Чърчил обаче предпочита първо да се предприемат операции в Средиземноморието и на Балканите. Това предизвиква недоволството на Сталин, който подозира, че британският лидер иска да запази влиянието си в Европа и да остави СССР да понесе основната тежест на войната.

Това показва, че зад официалните усмивки отношенията между двамата са доста напрегнати. И има един любопитен исторически парадокс. На тази вечеря се вижда колко различно тримата лидери разбират справедливостта след войната.

Сталин мисли преди всичко за сигурността на СССР и за предотвратяване на бъдеща германска заплаха, дори чрез масови убийства. Чърчил настоява за наказание на виновните, но отхвърля колективната екзекуция.  Рузвелт се опитва да разреди напрежението с хумор, макар шегата му да е доста зловеща.

Има и нещо особено важно: Чърчил разбира, че ако съюзниците започнат да разстрелват хора без съд и присъда, ще подкопаят моралните основания, с които водят войната срещу нацистка Германия.

Това е един от онези моменти, в които зад съюзническото единство срещу Хитлер се вижда колко дълбоки са всъщност различията между тримата големи.

Инцидентът с Меча на Сталинград

Сталин приема от Чърчил Мечът на Сталинград. Снимка: Getty Images

Техеранската конференция е едно от най-важните дипломатически събития през Втората световна война. Макар Сталин, Чърчил и Рузвелт официално да демонстрират единство в борбата срещу нацистка Германия, срещата разкрива сериозните противоречия между техните държави.

Споровете за втория фронт, бъдещето на Полша, съветското влияние в Европа, шпионските подозрения и личното съперничество между лидерите показват, че съюзът им е изграден преди всичко върху общия враг, а не върху пълно доверие.

Много от решенията, взети в Техеран, оказват влияние върху следвоенния свят. Те поставят основите на новото разделение на Европа и на бъдещото противопоставяне между Запада и Съветския съюз, което ще стане известно като Студената война.  В крайна сметка Техеранската конференция не е просто среща на трима съюзници. Тя е и сцена на политически интриги, дипломатически сблъсъци и борба за влияние, която променя историята на XX век.