Плащат ли жените повече? Какво всъщност стои зад т.нар. pink tax в ЕС

Каква е разликата между обикновения мъжки дезодорант и розовия дамски дезодорант? Има немалко случаи, в които отговорът не е „ароматът“, „съставът“ или „опаковката“ – въпреки че продуктите са сходни, цената им може да бъде различна. Това може да се забележи също и при редица други стоки като шампоани, душ гелове, самобръсначки, които по състав са еднакви, но „розовите“, предназначени за дамите, са с по-висока цена.

Именно подобни ценови разлики се свързват с понятието pink tax, или „розова такса“ – термин, използван за обозначаване на ситуация, при която продукти или услуги, предназначени за жени, струват повече от сравними продукти или услуги, предназначени за мъже.

Важно е обаче да се направи едно уточнение – pink tax не е официален данък. Няма институция в Европейския съюз, която да налага отделна „такса“ върху продуктите за жени. В същото време изследванията на цените показват, че сходни стоки, насочени към мъже и жени, могат да се продават на различни цени. Въпросът е дали всяка такава разлика може да бъде определена като pink tax – именно тук започва по-интересната история.

Няма европейски „розов данък“

Още през 2015 в Европейския парламент постъпва запитване от Ернст Уртасън, което е свързано с ценовите разлики при идентични продукти за мъже и жени, като поставя въпроса дали Европейската комисия ще разследва евентуалното наличие на „розовата такса“.  

Към запитването е приложено проучване с примери за продукти, при които стоките, предназначени за жени и момичета, са били по-скъпи от сравними продукти, предназначени за мъже и момчета.

Отговорът на Европейската комисия е по-нюансиран. Институцията припомня, че равенството между жените и мъжете е основно право и един от принципите, върху които е изграден Европейският съюз. Тя посочва и Директива 2004/113/ЕО, която забранява пряката и непряката дискриминация между мъжете и жените при достъпа до стоки и услуги и тяхното предоставяне.

Според Комисията описаните в запитването ситуации биха могли да представляват непряка дискриминация на основание пол, но за да се направи такъв извод, е необходима оценка на конкретните факти. Така че европейското законодателство не определя всяка ценова разлика между продукти, предназначени за мъже и жени, като дискриминация. Дали конкретна практика нарушава правилата за равнопоставеност зависи от обстоятелствата по конкретния случай.

По-късно, през 2021 г. въпросът за розовата такса отново е повдигнат в Европейския парламент, този път от Самира Рафаела, която цитира международни изследвания, според които жените и момичетата плащат повече за определени хигиенни, козметични и лични продукти, предназначени за тях. 

Комисията отново се позовава на действащите правила срещу дискриминацията между мъжете и жените, но не предвижда създаването на специални инструменти или отделно проучване за pink tax. Така, шест години по-късно, явлението не се превръща в самостоятелна категория в европейското законодателство.

А има ли pink tax на практика в ЕС?

За съжаление няма цялостно изследване, покриващо всички страни-членки на ЕС относно разпространението на ценовата дискриминация по пол. Съществуват отделни проучвания на национално ниво, които обаче не са достатъчни, за да се отговори категорично дали има pink tax в ЕС. 

Такова например е германското изследване „Разлики в цените според пола в Германия“, проведено от Федералната агенция за борба с дискриминацията през 2017 г. То показва, че при продуктите ценовите разлики между стоките, предназначени за мъже и жени, са сравнително редки, докато при услуги като фризьорство и химическо чистене разликите са значително по-чести. Анализирани са също и варианти на продукти, които са предназначени конкретно за мъже или жени, но иначе до голяма степен имат идентични характеристики — например еднакви самобръсначки, предлагани в розова или синя опаковка. От установените 1682 варианта на продукти само 62 (3,7%) се предлагат на различни цени за мъже и жени.

От тях в 38 случая (2,3%) по-скъп е женският вариант, докато в 24 случая (1,4%) по-висока е цената на продукта, предназначен за мъже. Данните показват, че при продуктите ценовите разлики съществуват, но не са еднопосочни.

При услугите обаче картината е различна. Проучването установява ценови разлики по пол при значително по-голяма част от изследваните услуги, като особено внимание привличат фризьорските услуги. Това показва и един от основните проблеми при понятието pink tax – под него често се обединяват различни явления, които не могат да бъдат обяснени само с това, че един продукт или услуга е „за жени“.

Еднакви ли са наистина сравняваните продукти?

Тъкмо тук се появява друг проблем – доколко сравняваните продукти са идентични. Американско изследване, публикувано през 2023 г. в научното списание Marketing Science, разглежда цените на потребителски продукти в САЩ и първоначално установява значителна разлика – продуктите, насочени към жени, са средно с 10,6% по-скъпи.

Когато обаче изследователите сравняват продукти на един и същ производител със сходни характеристики и състав, то разликата почти изчезва – до около 0,1%. В три от разглежданите категории женските продукти дори се оказват по-евтини. 

Крайният резултат не означава, че няма ценови разлики между стоките за мъже и за жени. Всъщност показва, че е много трудно да се определи кога две стоки са достатъчно сходни, за да бъде определена разликата в цената като pink tax. 

Наличните данни не дават основание да се говори за единен и систематичен „pink tax“ в целия Европейски съюз. Това обаче не означава, че проблемът с ценовите разлики между стоките и услугите за мъже и жени е измислен. По-скоро той се оказва по-сложен от простото сравнение между „розов“ и „син“ продукт – и именно затова разграничаването между различното позициониране на пазара и действителната дискриминация е толкова важно.

Източници:

• European Parliament, Parliamentary question E-010415/2015, Pink tax;
• European Parliament, Parliamentary question E-002131/2021, Pink tax;
• European Union, Directive 2004/113/EC on equal treatment between men and women in the access to and supply of goods and services;
• Federal Anti-Discrimination Agency (Germany), Price Differentiation According to Gender in Germany, 2017.
• Moshary, S., Tuchman, A., & Vajravelu, N. (2023), Gender-Based Pricing in Consumer Packaged Goods: A Pink Tax?, Marketing Science.