Зрелищен небесен спектакъл: пикът на Персеидите съвпада със слънчевото затъмнение

Един от най-ярките и популярни метеорни потоци за годината достига своя пик тази седмица, предоставяйки възможност да наблюдаваме падащи звезди на особено тъмно небе благодарение на новолунието.

Персеидите се наблюдават още от средата на юли, но се очаква да достигне максималната си активност през нощта от сряда срещу четвъртък (12-13 август), съобщава NBC News.

Тъй като осветената страна на Луната в момента е обърната към Слънцето, а нощната ѝ страна — към Земята, ярката лунна светлина няма да пречи на едно от най-очакваните астрономически събития на лятото.

Пикът на Персеидите съвпада с друго, вероятно най-дългоочакваното небесно явление за сезона: пълно слънчево затъмнение, което ще може да се наблюдава от Испания, малка част от Португалия, Гренландия, Исландия и северните части на Русия днес.

Пълно слънчево затъмнение настъпва, когато Слънцето, Луната и Земята се подредят в една линия и Луната премине пред Слънцето, напълно закривайки светлината му.

На местата, където затъмнението ще се случи около залез слънце, хората може да успеят да видят метеори от Персеидите по време на пълната фаза — минутите, в които Луната напълно блокира слънчевата светлина, оставяйки огнен пръстен и временно потапяйки небето в тъмнина.

Персеидите обикновено са един от най-популярните метеорни потоци за годината заради периода, в който се появяват — топлите летни месеци в Северното полукълбо (обикновено от около средата на юли до края на август), както и заради големия брой падащи звезди. При идеални условия — ясно време и тъмно небе — Персеидите могат да осигурят до 100 падащи звезди на час.

Макар че най-високата активност се наблюдава по време на пика, падащи звезди ще могат да се видят и през следващите две седмици. Метеорният поток Персеиди възниква, когато Земята преминава през облак от прахови частици и отломки, останали от кометата 109P/Суифт-Тътъл, открита през 1862 г. Светлинните следи се появяват, когато отломките навлизат в атмосферата. Персеидите са известни и с това, че понякога произвеждат огнени кълба — изключително ярки метеори, които оставят светещи следи, докато се разпадат.

За наблюдателите в Северното полукълбо, в т.ч. и в България, най-подходящото време за наблюдение на Персеидите е късно вечерта или в най-ранните часове на деня преди изгрев. Най-добре е да се избере място с безпрепятствена гледка към небето и възможно най-малко светлинно замърсяване, далеч от градски светлини и други източници на изкуствено осветление.

NASA препоръчва очите да се оставят да привикнат към тъмнината за 20–30 минути. След това човек трябва просто да се отпусне, да погледне нагоре и търпеливо да изчака появата на падащите звезди.

В повечето райони на Южното полукълбо радиантът на метеорния поток — точката на небето, от която изглежда, че идват падащите звезди — няма да се издигне над хоризонта. Това ще направи Персеидите трудно видими от тези места.