Частните болници изпреварват държавните по ръст на пазарния дял и качеството на услугите

Държавните болници намаляват пазарния си дял, предоставят услуги с по-ниско качество от частните и имат сериозни финансови проблеми. За разлика от тях частните лечебни заведения отбелязват сериозен средногодишен ръст на постъпленията от НЗОК, в резултат на което увеличават пазарния си дял и оказват услуги с по-високо качество на пациентите. Това сочи анализът на проф. д-р Спартак Керемидчиев от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките, представен на международна научна конференция на тема: „Икономическо развитие и политики: реалности и перспективи. Предизвикателства и рискове в условията на наслагващи се кризи“.

По данни на НСИ в страната има 341 лечебни заведения за болнична помощ, от които държавните болници са 63, общинските – 120, а останалите 158 – частни . Макар и преобладаващи по брой, за периода 2019-2021 г. частните болници имат 34% пазарен дял, изчислен на базата на извършени, отчетени и платени дейности от НЗОК. Това показва, че частните болници са по-малки по размер от държавните. Като цяло обаче те се справят по-добре от държавните, имат по-гъвкави системи за управление и финансиране на персонала, смята проф. Керемидчиев.

Доказателство за това е динамиката на пазарния дял по видове собственост – макар и с малко, тя показва ежегодно увеличаване на платените услуги на частните лечебни заведения за сметка на спад на приходите на държавните. Така, частните болници от 33% през 2019 г.  увеличават пазарния си дял през 2021 г. на 35%. В обратната посока се движи този показател при държавните болници - техният пазарен дял се свива от 52 на 50%. Най-стабилни позиции имат общинските болници, чиито пазарен дял намалява само с 1 п.п. за периода – от 16% на 15%, подчерта икономистът.

Освен по относителен дял важна е и динамиката на абсолютните стойности на финансиране, сочи анализът на проф. Керемидчиев. Според него за периода, който съвпада с развитието на COVID-19 пандемията, финансирането на държавните болници нараства с 11%, на общинските болници – с 9%, а на частните – със 17%, при средно нарастване на всички средства с 13%. Пресметнати като средногодишен темп на прираст най-бързо растат частните болници – с по 10%, следвани от общинските – с по 4%, и накрая държавните болници - с по 3 на сто.

Частните лечебни заведения изпреварват държавните и от гледна точка на качеството на предоставяните услуги. С особена сила това се отнася за равнището на информираността на пациентите и по-конкретно за техните права и задължения. В подкрепа на тезата си проф. Керемидчиев цитира едно изследване от 2019 г., според което в частните болници то е 45%, а в държавните – 40 на сто. Информираността за новите медикаменти общо е 47%, а за страничните ефекти от тях - 76% при частните и 72% - при пациентите на държавните болници.

Изследването сочи още, че частните лечебни заведения се справят по-добре и с грижите за пациентите си. Според него 45% от пациентите в частните болници винаги получават обезболяващи, докато в държавните техният дял е 39%. Отделно, 22 на сто от пациентите на държавните болници докладват за липса на бутон система, докато при частните лечебни заведения те са 15%.

Въпреки че са поставени при еднакви условия на конкуренция, в частните болници се прилага система, която стимулира оказването на качествени медицински услуги, което не се случва в държавните лечебни заведения. В този смисъл за тях е подходящо да се разработи конкретна методика, която да обвърже заплащането на медицинския персонал с изпълняваните дейности и приходите, получени от тях. Така държавните болници биха приели пазарна и силно мотивираща система на заплащане, която вече се използва в частните лечебни заведения и биха станали по-конкурентоспособни, съветва икономистът.