Изкуственият интелект - нашият нов колега!? Възможно ли е това?

Бизнесът видя, че изкуственият интелект е страхотна възможност за оптимизация, но шест години след официалното пускане на първата ИИ платформа идва въпросът дали тази оптимизация е реалност. Какво ни коства? Успяхме ли да я вкараме в работните процеси, в уменията на хората, така че да постигнем по-добра бизнес ефективност. Това заяви Цветелина Еремиева – Chief People Officer, Scalefocus, по време на годишната среща за представяне на резултатите от най-мащабното в България проучване на възнаграждения и придобивки – Mercer TRS 2026. 

По думите й, много от компаниите все още не знаят за какво да използват изкуствения интелект и тестват усилено къде да бъде внедрен.

„На хората, които го тестват обаче, не им стига обучение как да ползваме ИИ. Същото е и при подбора на персонал. Ако разгледаме 30 000 обяви в jobs.bg, то в 1500 обяви има ИИ като някакъв тип изискване. На 500 от тях се посочва, че ще имате предимство, ако можете да работите с ChatGPT. Тоест, той дори не е внедрен в ежедневните изисквания за позицията. Има някои митове, които се превръщат в реалност, но драконът все още спи“, посочи Еремиева. 

Според нея нещата в ИТ индустрията са се променили много откъм подбор на хора, управление на хора и процеси, в ИТ сектора вече се изискват други качества - и технически, и нетехнически от колегите там. Нещо, което не виждам в другите индустрии на пазара, добави тя. Като пример Еремиева посочи, че при ИТ индустрията интервютата за работа вече се правят на живо в офиса, тестват се самите умения на човека и се държи на обратната връзка. 

Димитър Петров, Managing Director of Phoenix Pharma IT services, също обърна внимание на промяната в ИТ индустрията след излизането на ChatGPT.

„Това, което се наблюдаваше в първите години е, че много от хората говореха за продуктивност. През 2025 г. излезе едно проучване, според което програмистите са с 20% по-малко продуктивни, защото им отнема повече време да напишат един код в сравнение с изкуствения интелект. Интересното е, че през 2026 г. същата агенция се опита да повтори проучването, но се оказва, че това е мисия невъзможна, защото вече не могат да се намерят програмисти, които не искат да използват ИИ, дори и да им бъде заплатено“, добави Петров.

Според Петров да се мери продуктивност е трудно, особено в ИТ средата. „Трябва да се види какви са добавените ползи, какво е ясно измеримо“, каза той. И даде за пример проучване на McKinsey, според което компаниите, които имат възвръщаемост от ИИ, са едва 32%. От тях тези, които имат успех, са титаните, които могат много ясно да дефинират къде е границата - къде да спрат и откъде да продължат“, допълни той. 

Попитани как се измерват ползите от ИИ, Александър Папратилов - General Manager | Building & Scaling Technology Businesses | AI, Financial Services & Transformation Leadership of Wizer Technology, отговори: „Трябва да се види как ние автоматизираме процеса по принцип. За да е лесно измерим един процес, той трябва да е добре дефиниран. Разбиването на процеса на стъпки и неговото ясно документиране и измерване, е фундаментът, върху който можем да стъпим и оттам нататък да го доавтоматизираме и да видим къде е ползата от изкуствения интелект. Друг въпрос е как се измерва времето за изпълнение и колко време отнема поправката на допуснатите грешки“. По думите му, при внедряването на ИИ трябва да има ясно описан процес и достъп до качествени данни. 

Александър Папратилов посочи, че технологията е сравнително нова.

„Има четири-пет години откакто излязоха първите ИИ асистенти, които направиха една да кажем по-интелигентна форма на търсачка на информация. Това, което наблюдаваме през последните 12 месеца е, че фокусът не е толкова върху подобряването на моделите като технология, а по-скоро разработване на екосистема около тях, която да даде възможност за по-пълното им използване в реални работни процеси. Тоест, ние минаваме от компютърноасистиран процес, при който хората все още вършат работа, това беше ситуацията преди четири години, към режим на хюман супервайз интелект, тоест ИИ под формата на агенти върши работата, а ние хората само ги наблюдаваме и контролираме качеството“, обясни Папратилов.  

По думите на Александър Папратилов, основният страх, че хората в администрацията ще бъдат заменени от ИИ, това не се случва. Според него това се дължи на факта, че няма как отговорността да се носи от изкуствения интелект. „Отговорността се носи от хората, които взимат решения на база на информацията, с която разполагат. ИИ може да ускори дейностите, които се повтарят. Но истинският процес по създаване е по-важен“, каза още той. 

„Добре е да гледаме на изкуствения интелект като на онборд колегата ни. От тази гледна точка за мен е важно, когато даваме на колегата бадж за достъп до сградата, да идентифициране и другия бадж - за достъп до нашите данни, тоест до каква информация му даваме достъп“, каза Аспарух Василев – Senior Information & Cyber Security Leader | Security Strategy, Governance, Architecture & Product Security | CISO-Track Executive of Nuvolo. 

Текст: Анелия Тодорова