Митове и реалност: Ще плаща ли България чужди дългове, когато влезе в еврозоната?

С наближаването на присъединяването на България към еврозоната един от често разпространяваните митове в общественото пространство е, че страната ще бъде принудена да плаща дълговете на други държави, като Гърция или Италия, които имат сравнително висока задлъжнялост спрямо брутния си вътрешен продукт. 

Този страх, подхранван от неразбиране и дезинформация, често се използва за предизвикване на обществено недоверие към приемането на еврото. Но всъщност подобни твърдения са много далеч от истината. 

В поредното издание на поредицата на Мениджър Нюз "България в еврозоната: Митове и реалност" ще разгледаме корените на този мит и ще обясним как всъщност функционира Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ).

Произход на мита: Защо се страхуваме от „чуждите дългове“?

Митът, че България ще плаща дълговете на други държави, произтича от няколко основни фактора:

Дълговата криза в еврозоната (2009–2015 г.): Финансовите проблеми на страни като Гърция, Италия, Португалия, Ирландия и Кипър по време на дълговата криза в еврозоната създадоха впечатлението, че страните в еврозоната са принудени да „спасяват“ други държави с финансови проблеми.

Гърция, например, получи значителна помощ чрез заеми от Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) и ЕСМ, което доведе до публични дебати за „споделената отговорност“ в еврозоната. Тези събития подхраниха страховете, че по-малките икономики, като българската, ще бъдат натоварени с финансовите проблеми на по-големите държави.

Липса на яснота за функционирането на ЕСM: Много хора в България не са запознати с Eвропейския стабилизационен механизъм и го свързват с автоматично поемане на дългове. Тази дезинформация се подсилва от популистки изказвания, включително и от страна на някои политици, които спекулират с идеята за „спасяване на богати държави“ за сметка на българските данъкоплатци.

Скептицизъм към европейските институции: В България съществува известен скептицизъм към решенията, вземани на европейско ниво, особено когато те изглеждат отдалечени от националния контрол. Това подхранва страховете, че България няма да има достатъчно влияние върху решенията за отпускане на финансова помощ или ще трябва да "предаде" част от суверенитета си.

Какво представлява Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ)?

Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ) е междуправителствена организация, създадена от държавите в еврозоната, за да осигурява финансова стабилност чрез предоставяне на помощ на страни, изпитващи сериозни финансови затруднения. ЕСМ е основният инструмент за подкрепа на държавите в еврозоната след дълговата криза от 2009 г. и заменя временните механизми като Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) и Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС).

Създаване на ЕСМ

Решението за създаването на ЕМС е взето от Европейския съвет на 28–29 октомври 2010 г. Договорът за учредяването му е подписан на 2 февруари 2012 г. от тогавашните 17 държави в еврозоната и влиза в сила на 8 октомври 2012 г. със седалище в Люксембург. Механизмът действа съгласно международното публично право и е ключов елемент от стратегията на ЕС за предотвратяване на финансови кризи в еврозоната.

Как функционира ЕСМ?

ЕСМ разполага с капитал от около 704,8 млрд. евро, от които до 500 млрд. евро могат да бъдат използвани за предоставяне на финансова помощ. Средствата обаче не идват от данъкоплатците, а се набират чрез емитиране на дългови инструменти (облигации) на финансовите пазари, които се гарантират от държавите членки на еврозоната. Финансовата помощ се предоставя под формата на заеми или кредитни линии, но само при строги условия, които включват:

Програми за макроикономически корекции: Държавата, получаваща помощ, трябва да изпълни реформи за възстановяване на финансовата си стабилност.

Одобрение с квалифицирано мнозинство: Решенията за отпускане на помощ се вземат с 85% мнозинство от акционерите на ЕСМ (държавите от еврозоната), като всяка държава има тежест, пропорционална на вноската си в капитала.

Европейският стабилизационен механизъм може да:

• Отпуска заеми за макроикономически корекции.
• Изкупува държавен дълг на първичния или вторичния пазар.
• Предоставя превантивна финансова подкрепа чрез кредитни линии.
• Финансира рекапитализация на банки чрез заеми към правителствата.
• Подкрепя здравни разходи, както през 2020 г. чрез Инструмента за подкрепа за кризи при пандемия.

Кога е използван Европейският стабилизационен механизъм?

ЕМС до момента е използван за подпомагане на няколко държави в еврозоната:

Гърция (2012–2018): Южната ни съседка получи помощ за макроикономически корекции в рамките на три програми, като общата сума надхвърля 200 млрд. евро.

Ирландия (2010–2013): Подкрепа за справяне с банковата криза.

Португалия (2011–2014): Финансова помощ за фискална стабилизация.

Испания (2012–2014): Заеми за рекапитализация на банковия сектор.

Кипър (2013–2016): Подкрепа за финансова стабилизация.

От 2022 г. ЕСМ може да кредитира и Единния фонд за преструктуриране (SRF) при недостиг на средства за спасяване на банки, което допълнително укрепва ролята му в банковия съюз.

Вноската на България в ЕСМ

При влизане в еврозоната България ще стане член на Европейския стабилизационен механизъм и ще участва в капитала му съразмерно на икономическия си мащаб (въз основа на БВП и население). Страната ни ще внесе около 833 млн. евро като реална сума, разпределена на няколко транша.

Освен това България ще поеме задължение за допълнителен гаранционен капитал от около 4 до 6,5 млрд. евро, който се активира само при изключителни обстоятелства и с одобрение на всички държави членки.

Тази вноска представлява около 1% от общия капитал на ЕСМ, което отразява относително малкия икономически мащаб на България спрямо други държави в еврозоната, като Германия или Франция. Важно е да се отбележи, че тези средства не са „плащане на чужди дългове“, а участие в общ фонд, който може да бъде използван и за подкрепа на България при финансови затруднения, ако това се наложи.

Условия за използване на Европейския стабилизационен механизъм

Финансовата помощ от ЕСМ не е автоматична и е обвързана със строги условия:

Заявка от държавата: Помощ се отпуска само след изрично искане от държавата в затруднение.

Реформи и надзор: Получателят трябва да изпълни програма за фискални и икономически реформи, наблюдавана от ЕМС и Европейската комисия.

Връщане на заемите: Помощта е под формата на заеми, които трябва да бъдат върнати с лихва, а не дарения.

Решенията за отпускане на помощ изискват 85% мнозинство, което означава, че по-големите икономики имат по-голяма тежест. Въпреки това България ще има глас в процеса, макар и с ограничено влияние поради малкия си дял. Важно е да се отбележи, че България не може да бъде принудена да „плаща дългове“ на други държави, тъй като механизмът не функционира по този начин – той предоставя заеми, а не покрива дългове директно.

Разбиване на мита: България няма да плаща чужди дългове

Твърдението, че България ще плаща дълговете на други държави, е невярно по няколко причини. Първата е, че Европейският стабилизационен механизъм не покрива дългове, а отпуска заеми. Средствата от ЕСМ се предоставят като заеми с условия за реформи и връщане. България не поема дълговете на други държави, а участва в гаранционна схема, която защитава стабилността на еврозоната, включително на българската икономика.

Втората причина е, че участието в ЕСМ е взаимноизгодно – всички държави от еврозоната допринасят за фонда, но могат да се възползват от него при нужда. Досегашната практика показва, че стабилизационният механизъм функционира предвидимо и не е довел до финансови загуби за участващите държави.

Вноската на България е пропорционална на нейния икономически мащаб, а рисковете от активиране на гаранционния капитал са минимални, тъй като изискват единодушно одобрение.

Член 123 от Договора за функционирането на ЕС забранява на Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните банки да купуват директно държавен дълг, което ограничава възможностите за безконтролно финансиране на държави с финансови проблеми. Въпреки че покупката на облигации на вторичния пазар е позволена, това не означава поемане на дългове, а подкрепа за пазарна стабилност.

Заключение

Митът, че България ще плаща дълговете на други държави при влизане в еврозоната, е резултат от неразбиране на функционирането на Европейския стабилизационен механизъм и страховете, породени от минали кризи в еврозоната. ЕСМ е инструмент за финансова стабилност, който работи чрез отпускане на заеми с ясни условия, а не чрез директно плащане на чужди дългове. 

Участието на България в него ще бъде пропорционално на икономическия й мащаб, а ползите от членството в еврозоната – като финансова стабилност, по-ниски транзакционни разходи и защита при кризи – надвишават рисковете. Разбирането на тези факти е ключово за преодоляване на дезинформацията и вземането на информирани решения за бъдещето на България в еврозоната. 

Още от поредицата: 

България в еврозоната: Митове и реалност

Митове и реалност: Ще има ли ръст на цените след влизането в еврозоната?