НИМХ и БАН осем години спорят за собственост върху земи и сгради за над 8,6 млн. лева

Вече осем години имоти за над 8,6 млн. лева се водят неправомерно собственост на две държавни институции, установи за пореден път Сметната палата при извършения финансов одит на консолидиран годишен финансов отчет на Българската академия на науките за 2025 г. Всичко това поражда съществена несигурност относно принадлежността и контрола върху имотите, води до изкривяване на финансовата отчетност и до риск от вземане на неадекватни управленски решения, свързани с имотите, информират от Сметната палата. 

От 2018 г. насам, при всички извършени финансови одити на годишните финансови отчети на Българската академия на науките е установявано, че недвижими имоти (земи и сгради) с обща площ над 110,1 хил. кв. м. и обща балансова стойност над 8,6 млн. лв. са признати по счетоводни сметки както в баланса на Българската академия на науките, така и в отчетността на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който е второстепенен бюджетен разпоредител към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Всички те се водят по счетоводни сметки „Земи, гори и трайни насаждения“, „Прилежащи към сгради и съоръжения земи“, „Административни сгради“ и „Други сгради“.

Става дума за 8 недвижими имота. Пет от тях – сгради и земи, се намират на знаков софийски булевард. Три други недвижими имота (земи и дворно място) са в морски градове.

На одитния екип не са представени документи, въз основа на които еднозначно да се потвърди, че БАН притежава правото на собственост върху имотите или упражнява контрол върху тях по начин, който обосновава счетоводното им признаване като активи. Същите имоти са счетоводно записани като активи и в отчетността на НИМХ-МОСВ.

От началото на 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология от основно звено при БАН се преобразува в Национален институт по метеорология и хидрология като юридическо лице, чийто ръководител е разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на образованието и науката. Във връзка с това имуществото, архивът, както и всички права и задължения на НИМХ при БАН преминават към НИМХ към министъра на образованието и науката.

С Постановление на Министерския съвет от 2023 г. е изменен и допълнен Правилникът за устройството на дейността на НИМХ, като с измененията Националният институт по метеорология и хидрология от министъра на образованието и науката преминава към министъра на околната среда и водите. Съгласно изменения в Закона за водите от 2022 г. имуществото, архивът, както и всички права и задължения, включително членство в национални и международни организации и др., преминават от НИМХ към МОН към НИМХ към МОСВ.

В хода на одита е установено, че за имотите са съставени нови актове за държавна собственост (публична и частна), в които е посочено, че правата за управление са предоставени на НИМХ като второстепенен бюджетен разпоредител към Министерството на образованието и науката, а след април 2022 г. на НИМХ като второстепенен бюджетен разпоредител към Министерството на околната среда и водите.

Наличието на тези актове за държавна собственост, издадени след 2019 г., допълнително поставя под съмнение основанието за признаване на същите имоти като активи в отчетността на БАН, доколкото за тях са налични документи, сочещи права на управление или ползване от други публични организации.

През 2025 г. от Министерството на околната среда и водите е отправено запитване до Министерството на регионалното развитие и благоустройството като компетентен орган по въпросите, свързани с актуването и управлението на държавната собственост. Посочено е, че всички имоти се ползват от НИМХ и не са с отпаднала необходимост, а отнемането им ще създаде сериозни затруднения в дейността на института.

В отговора на МРРБ е отбелязано, че министерството не може да се произнесе по поставените въпроси, тъй като не са получени отговори от Областна администрация на област София, МОН и от Националния институт по метеорология и хидрология.

Това обстоятелство потвърждава, че въпросите относно собствеността, управлението и счетоводното отчитане на имотите не са изяснени и към момента на извършване на одита.

Наличието на неразрешен спор относно собствеността върху имотите се потвърждава в Решение от 2020 г. на Административен съд - Варна, по дело от 2020 г. В съдебния акт е визирано, че спорът за собствеността не може да бъде разрешен в производство по подаване на декларация по Закона за местните данъци и такси, а само в исково производство пред граждански съд. Посочено е, че с декларацията не са представени категорични доказателства за собствеността на имота към момента на подаването ѝ, поради което административният орган не може да се произнесе по въпроса за собствеността.

С оглед на всички тези факти, одитният екип не може да потвърди дали признатите в баланса на БАН недвижими имоти на стойност 8 613 449 лв. представляват активи на Академията.

Сметната палата заявява в своя одитен доклад, че е необходимо да се предприемат своевременни действия от страна и на двете бюджетни организации за уточняване собствеността на спорните активи, което да позволи коректното им счетоводно признаване.

Поради липсата на достатъчни, уместни и надеждни одитни доказателства относно правата на БАН върху посочените имоти и липсата на произнасяне от компетентния орган МРРБ, както и поради продължаващото двойно признаване на имотите в отчетността на БАН и НИМХ към МОСВ, одитният екип не може да получи разумна увереност относно правилността на представянето на тези активи в годишния финансов отчет на БАН. Одитният екип изразява квалифицирано мнение за консолидирания годишен финансов отчет поради съществения ефект на това обстоятелство върху финансовия отчет.

Във финансовия отчет на БАН са установени и неправилни отчитания за около 3,6 млн. лева относно неправилно признаване на неусвоени помощи и дарения, на извършени преоценки, при закриване на салда по партиди, на ремонти, дарения на книги, предоставени на служителите ваучери за храна и други.

В Националния археологически институт с музей (НАИМ) неправилно са признати получени аванси за археологически проучвания в размер на около 9,3 млн. лева, като приходи от продажба на услуги, вместо да бъдат отчетени като задължения по аванси към клиенти, тъй като се отнасят за бъдещи услуги по договори. Допуснатото неправилно отчитане е коригирано по време на одита.

Докладът е изпратен освен на председателя на БАН и на министъра на образованието и науката, първостепенен разпоредител на Академията.