Българските ученици не могат да решават проблеми

България заема предпоследното 43-то място в международното изследване PISA 2012 на тема "Оценяване на компетентността да се решават проблеми". Не става дума за първоаприлска шега, а за доста тревожни данни, уточни на специална пресконференция по темата днес просветният министър проф. Анелия Клисарова.

„Тестът е проведен в периода април - май 2012 година сред 2122 ученици на 15-годишна възраст от 186 училища в 44 държави, като България заема 43-то място в класирането по резултати”, обясни министър Клисарова.

Задачите са компютърно базирани, а всеки ученик е имал по 40 минути за тяхното решаване.
Родните ученици регистрират най-ниските си резултати по отношение на решаването на практически проблеми, сравнено с постиженията им по математика, четене и природни науки, които PISA също тества.

Задачите в теста се отнасят за изследване и разбиране на проблеми, представяне и формулиране, планиране и изпълнение и контрол и осмисляне на определени ситуации. Те биват в технологичен (например задача за автомат за билет и метро) и нетехнологичен (трафик между населени места и преценка на най-краткия път) контекст.

Задачите биват също така от личен и обществен характер - ситуации с развален мобилен телефон или такива, които се отнасят за повече хора.

България има 402 точки при 500 средно за страните от Обединението за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Зад нас е само Колумбия с 399 точки, а челните позиции се заемат от Сингапур, Корея, Япония и Китай.

Очаквано, българските ученици попадат най-вече под първо и в първо равнище на резултатите, които организаторите на теста оформят. В последните пето и шесто равнище, където резултатите могат да се считат за отлични, попадат едва 1,6% от родните ученици. Под първо равнище са 33,3% от децата при средно за страните от ОИСР 8,2%.

България е сред страните, в които семейната и социално-икономическата среда на учениците има най-сериозно влияние върху резултатите, сочат още данните на PISA. Само в Унгария и Словакия средата има по-голямо влияние върху резултатите.

Разликата в резултатите на учениците с най-висок и най-нисък социален статус е цели 122 точки при средно за ОИСР 60 точки.

„Родните ученици имат нужда от житейски опит, защото явно не са подготвени да решават проблеми от ежедневието и да прилагат знанията, които трупат в училище”, посочи Клисарова.