Здравната каса ще пита пациентите доволни ли са от услугите, за които плаща

Националната здравно-осигурителна каса да бъде задължена да извършва проучване на удовлетвореността на пациентите от заплатените от нея здравни услуги. Това предвижда една от промените в Закона за здравното осигуряване, одобрени днес от правителството, които влизат за обсъждане в Народното събрание. Предложенията са конкретни стъпки за реализиране на визията на кабинета за реформа в сферата на здравеопазването. Те са мотивирани от необходимостта да бъдат създадени правила за повишаване на качеството на медицинското обслужване, на контрола върху медицинските дейности и по-рационално използване на средствата на Националната здравноосигурителна каса.

Така например, те предвиждат договор с изпълнител на медицинска помощ да може да се прекратява при констатирана системна неудовлетовореност от страна на пациентите или при системно нарушаване на изискванията за качество на медицинската помощ.

Заложено е да бъде въведено отново договорното начало при определянето на методиките за остойностяване и заплащане на медицинските дейности, обемите и цените на медицинските дейности, условията и реда за контрол по изпълнението на договорите между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, както и по отношение на санкциите при неизпълнението им. Тези отношения ще бъдат уреждани в Националния рамков договор (НРД) между НЗОК и Българския лекарски и Българския зъболекарски съюзи. Така ще се засили участието на съсловните организации при определяне на качествените критерии за извършване на медицинските дейности и проследяване на резултата от лечението.

Създава се правна регламентация за извършване на съвместни проверки от представители на държавата и съсловните организации за спазване на правилата за добра медицинска и добра фармацевтична практика, на утвърдените медицински стандарти и на Националния рамков договор.

Друг важен момент, заложен в измененията е предложението пакетът от медицински услуги, който се плаща от Здравната каса да бъде разделен на основен и допълнителен. Конкретните медицински дейности, които ще се включват в пакетите, ще се регламентират с наредба на министъра на здравеопазването.

С предложените промени се предвижда от началото на 2016 г. да започне поетапно повишаване на размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски, с 5 на сто годишно до достигане на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица. В момента държавата плаща само половината от него, което създава условия за недофинансиране на системата и натрупване на дефицит, а това се отразява негативно върху качеството на оказването на медицинската помощ, става ясно от мотивите към предложенията за законовите промени.

Като част от мерките за подобряване на събираемостта на здравноосигурителните приходи и повишаване на приходната част на бюджета на НЗОК, се предлага също лицата с прекъснати осигурителни права да ги възстановяват само след заплащане на всички дължими здравноосигурителни вноски.

Държавата ще се ангажира с повече отговорности в управлението на НЗОК, поради което съставът на Надзорния съвет на Касата ще бъде увеличен с двама нейни представители. Надзорният орган вече ще определя и списъка на заболяванията, за чието домашно лечение НЗОК заплаща лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. В момента това е във функциите на министъра на здравеопазването. С новия ред ще се постигне по-голяма гъвкавост на процеса както от гледна точка на нуждите на пациентите, така и с оглед на бюджета на НЗОК.

С преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Те предвиждат да се въведе централизирано договаряне на различни видове отстъпки за лекарствени продукти между НЗОК и притежателите на разрешения за употреба или техни упълномощени представители като идеята е по този начин да се постигне намаляване на разходите на НЗОК.

Предвижда се задължително централизирано договаряне на отстъпки за лекарствени продукти, приложими за домашно лечение и при злокачествени и други заболявания в болничната помощ, за които стойността, заплащана от НЗОК, се изчислява чрез групиране, в което не участват лекарствени продукти на други притежатели на разрешение за употреба, както и тези с ново международно непатентно наименование, заплащани извън стойността на оказваната медицинска помощ. Такова договаряне ще се извършва и по отношение на лекарствените продукти, които НЗОК заплаща в изпълнение на национални програми със средства от бюджета на МЗ.

Лекарствените продукти, за които не са договорени отстъпки, няма да се заплащат от НЗОК. Целта е да се създадат условия за постигане на баланс между финансовите възможности на Касата и на притежателите на разрешения за употреба на съответните лекарствени продукти.

С промените в закона се създава механизъм за договаряне на отстъпки при включване на лекарствени продукти в Позитивния лекарствен списък за лекарствени продукти, които увеличават разходите на НЗОК. Предвижда се въвеждане и на оценка на здравните технологии при включване в Позитивния лекарствен списък на иновативни лекарствени продукти, които изискват внимателен анализ на тяхната ефективност.

Създава се процедура за поддържане на реимбурсния статус на лекарствените продукти на период от три години. По този начин Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти ще извършва периодична последваща оценка на лекарствен продукт, включен в Позитивния лекарствен списък, въз основа на доказателства за ефикасност, терапевтична ефективност, безопасност и анализ на фармако-икономически показатели. Лекарствените продукти, за които в процедурата по поддържане на реимбурсния статус се докаже липса на ефективност при тяхното прилагане, ще се изключват от Позитивния лекарствен списък, а притежателят на разрешение за употреба на съответния лекарствен продукт ще е задължен да възстанови на НЗОК средствата, които тя е заплатила за тяхното закупуване.