Какво предвижда новата здравна карта на България

Правителството прие Националната здравна карта. Чрез нея се определят и планират потребностите на населението от достъпна извънболнична и болнична медицинска помощ, на база на които трябва да се адаптира структурата на здравната мрежа и да се планира ефективно и справедливо използване на ресурсите, съобщават от пресцентъра на Министерски съвет. Картата е разработена от специално сформирана национална комисия, въз основа на областните здравни карти.

Първите изводи, сканирани от нея са: недостиг на общо практикуващи лични лекари. За гарантиране на достъпа на населението до медицински услуги в първична медицинска помощ са необходими най-малко 4886 общопрактикуващи лекари, което надвишава настоящия им брой. При анализа и планирането е използван евростандартът - 1 личен лекар на 1500 души население, което определя недостиг от над 470 лични лекари.

В здравната карта е определен и необходимият минимален брой лекари в специализирана извънболнична медицинска помощ по области, като е направена корекция с цел осигуряване на прием извън настоящата регулацията на НЗОК и разширяване на обхвата на дейностите, осъществявани в извънболнични условия.

За определени специалности в градовете, в които е налице по-високо ниво на търсене на медицинска помощ като София. Пловдив, Варна и др., е определен по-висок коригиращ коефициент за покриване на нуждите на населението на регионално и национално ниво. Общият брой на необходимите лекари в извънболничната помощ е над 11 000, а на лекари по дентална медицина - 9119.

10 805 пък е необходимият брой  медицински сестри.

Планираните в картата потребности от лекари, лекари по дентална медицина и специалисти по здравни грижи в извънболничната помощ надвишават наличните човешки ресурси по области и региони, става ясно още от разчетите по здравната карта. Изчислените по европейски стандарт бройки кадри  са ориентирани към осигуряване на условия за развитие на извънболничната помощ и разширяване на обхвата на предоставяните медицински услуги, включително и на здравни и интегрирани здравно-социални услуги в общността.

Планирани са брой болнични легла по видове, медицинските дейности и нивата на компетентност, като за всяка област са приложени коригиращи коефициенти, които отчитат здравно-демографска структура, използваемост и преминали пациенти през областта, включително и от други области.

Кадри не достигат, за сметка на това обаче болничните легла надхвърлят нужното, сочи още здравната карта. Определеният общ брой на легла за активно лечение при осигуреност от 4,9 на 1000 души е 35 855, а към момента те са 38 284. Анализът на съществуващите легла по видове медицински дейности е установил недостиг на педиатрични легла, относително оптимална осигуреност с интензивни и акушеро-гинекологични легла и излишък на терапевтични и хирургични легла. Броят на леглата за дългосрочна грижа, физиотерапия и рехабилитация и психиатрични легла, определен като потребност в НЗК, е 16 802. За дългосрочни грижи, продължително лечение, палиативни грижи са планирани 6588 от тях, което надвишава значително наличните. Целта е да се осигурят условия за развитие на тези дейности, включително и чрез преструктуриране на активни болнични легла.

За пръв път със здравната карта се въвежда механизъм за планиране па потребностите от високотехнологични методи за диагностика и лечение и свързаната с тях медицинска апаратура.

Като елемент на здравната карта е разработена карта на системата за спешна медицинска помощ, съдържаща броя и местоположението на структурите на спешна медицинска помощ. Картата на спешната медицинска помощ определя и потребност от създаване на 17 т.нар. „изнесени екипи" в районите със затруднен достъп на населението.