КЗК: Цифровизацията е провал!

Комисията за защита на конкуренцията обяви цифровизацията за провал. Година и половина след въвеждането й, антимонополният орган поиска промени в нормативната уредба за разпространение на радио и телевизионни програми.

„КЗК достигна до извода, че избраният модел на преминаване от аналогово към изцяло наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване е довел до отлив на интереса към него, както и че не е налице достатъчно телевизионно съдържание, което да се разпространява чрез изградените мултиплекси. КЗК приема, че очакваното засилване на междуплатформената конкуренция между медиите в резултат на цифровизацията не е настъпило, нито са навлезли нови участници на този пазар въпреки увеличения капацитет за пренос и излъчване на радио и телевизионно съдържание. В резултат на това, според КЗК може да се твърди, че не е постигната в очакваната степен основната цел на цифровизацията, а именно - ефективно и ефикасно използване на радиочестотния спектър, осигуряване на по-добро качество и програмно разнообразие в полза на потребителите”, се посочва в официално съобщение на Комисията за защита на конкуренцията.

От антимонополният орган предлагат на компетентните държавни органи и на тези, разполагащи със законодателна инициатива, да преценят дали, с оглед повишаване конкурентоспособността на операторите на мултиплекси, не следва да бъде облекчено задължението им да резервират капацитет за разпространение на търговски програми със статут на „must carry“ (всички канали, на които държавата е дала лиценз за ефир - бел. ред.) и дали при техническа възможност за това не би било подходяща мярка да им се позволи да излъчват и кодирани програми (при липса на достатъчно лицензирани за разпространение през мултиплекси програми и/или при нежелание за разпространение на програмите със статут „must carry“ през мултиплекси от страна на телевизионните оператори).

КЗК също така е на мнение, че е необходимо да бъдат предвидени ясни критерии и механизми за определяне на програмите, които подлежат на задължително разпространение съгласно Закона за радио и телевизия.

Като се имат предвид разликите в моделите на предоставяне на услуги по разпространение на радио и телевизионни програми и при отчитане на разликите между обществените телевизионни оператори и търговските телевизионни оператори, които не са компенсирани с публични средства, е оправдано радио и телевизионните оператори да имат право да разрешават срещу заплащане преизлъчването на програмите им, смята също така КЗК.