Световната банка: Българската работна сила не притежава уменията, които се търсят на трудовия пазар

Българите в трудоспособна възраст не притежават уменията, които се търсят на трудовия пазар. В момента заетост предлагат секторите, които се нуждаят от висококвалифицирани работници - ИКТ, финанси, бизнес, недвижими имоти, - а голяма част от работната сила у нас е нискоквалифицирана и не може да покрие търсенето.

Тези тревожни данни представи старши икономистът от Световната банка, Виктория Левин, в ново изследване на институцията за познавателните и социално-емоционалните умения, нужни на българина за реализацията му на трудовия пазар, проведено сред 2700 домакинства (7000 респондента) в периода март-май 2013 година.

Авторите на проучването цитират доклад на Manpower от 2013 година, който гласи, че 54% от работодателите не могат да запълнят свободите позиции с подходящи кандидати. 25% от запитаните посочват като основна причина за това липсата на социални-емоционални умения у кандидатите.

Друга тревожна тенденция е застаряването и спадът на трудоспособното население, по които България държи челна позиция. Докладът на Световната банка предвижда до 2050 година средната възраст на работоспособните граждани да достигне 60-64 години спрямо 35-39 през 2010.

Според Левин, българският трудов пазар не функционира нормално, което е следствие от емиграцията, но и причина за продължаващото изтичане на кадри и спъва адаптирането на българската икономика и шансовете й за растеж.

Повишава се коефициентът на зависимост, който измерва съотношението на населението от възрастовите групи 0-14 г. и над 65 г. спрямо трудоспособното население.

Авторите предвиждат до 2060 година на всеки 100 души в трудоспособна възраст да се падат по 53 на над 65-годишна възраст. Очакват се нарастване на разходите за здраве, дългосрочна грижа и пенсии, които ще породят фискални проблеми.

Към 2050 година свиващата се работна сила може да забави растежа на БВП до 0,7%, предупреждават авторите на анализа.

В България липсва култура на учене през целия живот, сочи друг от изводите в доклада. През 2012 година едва 1,5% от българите над 25-годишна възраст са ангажирани с образование – доста под средното за Европа ниво от 9%. Освен това едва 7% от работещото население е участвало в образователна дейнос за подобряване трудовите си умения в годината преди запитването.

Оказва се обаче, че по-възрастните българи имат по-силно развити социално-емоционални умения - като добросъвестност, доброжелателност, екстровертност, емоционална стабилност и постоянство - от младите, които пък имат по-силни познавателните такива.

Според авторите на доклада, държавата трябва да инвестира повече в развиване на уменията на настоящите и бъдещите си работници и в повишаване коефициента на активност на младите (особено ромите) и по-възрастните. Трябва също така да бъде разрешен достъпът до предучилищно и ранно детско образование на децата от уязвимите групи и общностите в неравностойно положение.   

Целия доклад можете да намерите ТУК.