Франс прес: България е с най-много болници и с най-висока смъртност в ЕС

Системата на българската медицина предизвиква сериозно главоболие за всички в страната - въпреки масивните инвестиции в здравеопазването и най-много болници на глава от населението в ЕС, страната е с най-висок процент смъртност сред държавите в блока. Така започва анализ на Франс прес за българското здравеопазване.

При 15 смъртни случая на 1000 души България е начело в класацията по смъртност в ЕС от близо десетилетие по данни на Националния статистически институт. Надеждите са, че новите и амбициозни реформи за по-добро разпределение на обществените фондове и борбата срещу корупцията ще подобрят положението.

„Тази система болезнено се нуждае от основен ремонт", заяви в интервю за АФП здравният министър Петър Москов. "Разходите за здравеопазване продължават да нарастват, докато продължителността на живота пада, а болничният престой и смъртността се увеличават." 
Средната продължителност на живота също е сред най-ниската на блока - 74 г. Има и още една лоша новина - два пъти по-вероятно е българските деца под петгодишна възраст да умрат в сравнение с техните европейски връстници - "кошмарно число", казва Москов. 
Ситуацията е особено тревожна сред ромското малцинство в страната, при което средно 20 от 1000 малки деца умират през 2014 г. С реформите на Москов се преследва целта от намаляване на смъртността с 20% до 2020 г.

Увеличаването с 53 на сто на публичните разходи през последните пет години не е донесло "осезаемо подобрение в качеството на грижите", каза Владислав Горанов, министър на финансите в консервативното правителство. Услугите на място са отличен пример за "изключителна неефективност", добави той. Те също така са от огромна тежест на пациентите в най-бедната страна в ЕС. Един от всеки петима българи живее под прага на бедността, печелейки само 323 лева (165 евро, $ 180) на месец.

„Бедните хора от селата продават конете и каруците си, за да намерят пари за лекуване на някоя болест", казва специалистът по бъбречни болести Иван Георгиев от Плевен. Наскоро Световната банка подаде сигнал за тревога поради „непропорционално високите" разходи, с които българските пациенти биват таксувани за здравеопазване и лекарства, които през 2013 г. отбелязаха повишение с 43% и са най-високите в Европа. 
"Имам пациенти с хипертония, които отказват да си купят по-скъпо и ефикасно лекарство и питат за нещо по-евтино, изправяйки се пред опасността от влошаване на състоянието им", казва пред АФП общопрактикуващият лекар Христо Николов. Той допълва, че в момента се възстановяват само 25% от стойността на лекарствата за хипертония, а дори и разходите по бъбречна диализа - спасителна за някои пациенти - не са изцяло покрити. 
В същото време са се появили много нови болници, което здравният министър Москов определи като тенденция на "свръх-хоспитализация", с 40 процента повече хоспитализирани в България, отколкото в други страни от ЕС.

"Прекарах три дни в болница за едни просто чревно изследване, което продължи половин час, но трябваше да напусна по-рано, защото разходите в частната болница няма да бъдат възстановени", каза Росица Смилова, продавачка от София.

Ширещата се корупция също надува вече и без това високите разходи за здравеопазване. "Ние трябваше да подкупим сестрите, така че те да не пренебрегват баща ми, когато той беше приет след сърдечен удар", каза електротехникът Кирил Станков.

Планът на Москов ще намали броят на болниците, които получават публични средства и изискват дигитални пръстови отпечатъци за всички пациенти, за да се избегне фалшифициране на броя на болните. Приоритет при финансирането ще бъдат пациенти, страдащи животозастрашаващи състояния, за чието лечение средствата ще бъдат напълно възстановявани, а тези с по-лека заболявания могат да изберат да чакат или да плащат за лечението си. "Повече няма да има никаква разлика между богати и бедни, когато става дума за сериозни здравни проблеми. Инфаркти, инсулти и рак ще се обработват незабавно и ще бъдат изцяло покрити от средствата толкова дълго, колкото е необходимо ", каза министърът.

За да бъде реализиран през следващата година планът, ще бъде поставен нов акцент върху превенцията, която почти не съществува в сегашната практика, включително възможност за данък върху храни с високо съдържание на захар и високо съдържание на сол.

Източник: БГНЕС