Меркел: За Путин само властта има значение, а аз вече нямах такава

Бившият германски канцлер Ангела Меркел защити политиката си спрямо Русия преди февруарската инвазия в Украйна, като каза, че в края на своя мандат вече не имала способност да повлияе на руския президент Владимир Путин, предаде Би Би Си.

Тя заяви, че е опитала да свика европейски преговори с руския държавен глава и френския президент Еманюел Макрон през лятото на 2021 г.

„Но нямах силата да постигна своето. Наистина всички знаеха - през есента тя ще си отиде“, каза Меркел пред Spiegel news.

След четири мандата като канцлер Меркел напусна поста през декември. Тя направи последно посещение в Москва през август 2021 г. и каза пред германското списание, че „усещането й е било много ясно: „По отношение на политическата власт с вас е свършено“. Тя добави, че „за Путин само властта има значение".

По думите й е било показателно, че на последната им среща Путин е довел със себе си външния министър Сергей Лавров. Преди това те са се срещали на четири очи.

След началото на войната в Украйна, предшествана от седмици на масивно струпване на военни по границата на страната, мнозина твърдят, че Меркел и други лидери на ЕС е трябвало да възприемат по-твърд подход към Кремъл.

Експерт по външна политика в нейната Християндемократическа партия (ХДС), Родерих Кизеветер, е сред онези, които казват, че Меркел знаела, че Путин опитва да разедини и отслаби Европа, но тя вярвала, че „меката сила“ е правилният подход.

В интервюто за Spiegel Меркел каза, че нейната позиция за Украйна в мирните преговори в Минск е спечелила време на Киев да се защитава по-добре срещу руската армия.

Споразумение за прекратяване на огъня беше постигнато в Минск след анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Ключови изисквания по Минските споразумения обаче не бяха спазени.

Меркел каза, че не съжалява, че е напуснала поста през декември, защото е смята, че нейното правителство не е успявало да постигне напредък не само по кризата в Украйна, но и по конфликтите в Молдова, Грузия, Сирия и Либия, във всеки един от които Русия играе някаква роля.