„Алфа Рисърч“: Кабинетът „Радев“ е с 42% одобрение малко преди първите 100 дни управление

В края на юли позитивните оценки за кабинета „Радев“ са 42%, отрицателните са 33%, а неутралните - 25%. Това показват данните от изследване на социологическа агенция „Алфа Рисърч“ за обществените нагласи в навечерието на 100-те дни на  правителството. Проучването е проведено в периода 17 – 23 юли сред хиляда пълнолетни граждани от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Оценка за дейността на президента

Шест месеца след като прие поста от Румен Радев, президентът Илияна Йотова е с най-висок политически рейтинг в страната - 50% одобрение, 29% неодобрение и 21% неутрални оценки. Печели доверието на широки социални слоеве, чието ядро са симпатизантите на „Прогресивна България“ и БСП.  Заявената подкрепа дава силен старт на кандидатурата й за президент, обявена след края на проучването. В тази си роля г-жа Йотова влиза вече в нова електорална динамика, която ще зависи силно от бъдещите опоненти в надпреварата и политическите конфигурации зад тях, посочват социолозите от „Алфа Рисърч“. 

Оценка за дейността на парламента

След повече от 15 години на драматична ерозия в доверието към законодателната власт, движещо се в диапазона между 7 и 18  на сто, настоящото 52-ро Народно събрание стартира с подкрепа от 20%. Критични към първите месеци от дейността на законодателите са 36%, а 44% нямат мнение.

Аналогична е и оценката за работата на председателя на НС Михаела Доцова – 19% одобрение, 23% неодобрение и висок дял от 58% неутрално отношение, дължащ се на все още слабата й разпознаваемост.

Оценка за дейността на правителството и премиера

Три месеца след сформирането на еднопартийното управление на „Прогресивна България“, отношението към новото правителство се базира вече не само на очакванията, но и на първите впечатления от неговата работа.

В края на юли позитивните оценки за кабинета „Радев“ са 42%, срещу 33% отрицателни и 25% неутрални.

За разлика от последните два редовни кабинета с позитивен начален баланс, тези на „Петков“ (35%:23%) и „Желязков“ (39%:29%), настоящата изпълнителна власт се ползва едновременно с по-висока подкрепа и по-висока критичност. Това очертава силно политизирана обществена среда, в която положителният старт не е равнозначен на широк обществен консенсус за нейните политики, допълват от „Алфа Рисърч“. 

Партийните различия са отчетливи. Симпатизантите на „Прогресивна България“ са единствената група с преобладаващо положителни оценки за кабинета. Привържениците на ДПС са поляризирани, а сред останалите партийни електорати доминират отрицателните оценки.

Стартовият рейтинг на Румен Радев в качеството му на премиер е 48% положителни, 31% отрицателни оценки и 21% неутрални. Почти два пъти по-благоприятният баланс в оценките за него спрямо правителството (17 към 9 пункта) ясно показва, че личното доверие към премиера има водещо значение за общественото възприемане на кабинета и за момента компенсира част от критичността към управлението като цяло.

Според данните 32% вярват във възможностите на правителството и отчитат тежестта на завареното от предишната власт; 33% са критични и към настоящите, и бившите управляващи; 25% смятат, че тежкото наследство е само оправдание и че управляващите задълбочават кризата.

Ако трябва да се обобщи: доминира разбиране за тежко наследство (65%), но заедно с него и критичност към първите стъпки на управляващите (58%). Най-сериозното предизвикателство за настоящото управление ще бъде да премине от обяснение на наследените проблеми към убедителна демонстрация на капацитет за тяхното решаване, посочват от социологическата агенция. 

Проблеми и мерки за тяхното решаване; „индекс за ефективност на управленските политики“.

С настоящото проучване „Алфа Рисърч“ започва да измерва „индекс на управленските политики“. Той показва в каква степен, според общественото мнение, правителството предлага успешни мерки по проблемите, които гражданите определят като най-значими за страната.

Методология на „индекса за ефективност на управленските политики“: В изследването респондентите първо посочват без ограничение в броя всички важни за страната проблеми, а след това оценяват дали правителството предлага успешни мерки по съответните теми. За всяка политика индексът съпоставя дела на оценяващите мерките като успешни спрямо дела на определящите проблема като значим. Теоретичният максимум е 100% и отговаря на пълно припокриване между посочилите даден проблем и отчелите успешни мерки по него. При стойност от 50 и повече пункта може да се смята, че е налице управленска ефективност.

На базата на получените резултати общият индекс за ефективност на управленските политики е 26.4%, което показва, че общественото признание за предприетите мерки остава значително по-ниско от остротата на проблемите.

Къде е най-голямото разминаване между проблеми и решения?

• Цените и корупцията остават водещите проблеми, които бяха в центъра и на предизборната кампания на „Прогресивна България“. Покачването на цените е посочено от 81%, а борбата с корупцията и олигархията – от 72% от респондентите. По тези две теми делът на положителни оценки за правителствените мерки е съответно 28% и 26%. Така индексът показва, че възприетата ефективност достига едва около една трета от обществената значимост на проблемите.

• Най-критично е съотношението „проблем–решения“ при здравеопазването, пътната безопасност, инфраструктурата и оздравяването на публичните финанси.

• При здравеопазването е налице най-голямото разминаване между значимост (69%) и възприемана ефективност (14%), т.е. темата е трета по обществена важност, но едва пета по индекс на управленска ефективност.

• По-високата стойност на индекса не винаги означава силно одобрявани управленски действия. При теми, посочвани като значими от сравнително нисък дял граждани, съотношението може да бъде по-високо поради ниска база. Такъв е случаят с външнополитическата тема. Към момента на изследването по нея нямаше високо обществено напрежение и остри противоречия, поради което тя е посочена като проблемна от по-малко респонденти (27%). При тази база, макар и да не се отчитат особено значими управленски мерки (10%), индексът достига 38,5% – най-високата стойност сред осемте политики. Но той е функция не само на оценката за мерките, но и на относително по-ниската възприемана острота на проблема. Показателно ще бъде развитието по тази тема през следващите месеци, допълват от „Алфа Рисърч“. 

Доверие в партийни лидери и електорална подкрепа

Три месеца след предсрочния парламентарен вот от 19-ти април, картината на електоралните предпочитания запазва основните си параметри: водеща позиция за ПБ със значима дистанция пред опонентите ѝ; фрагментация на опозиционните партии, умножена и от разделянето на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в два парламентарни субекта; общ дефицит на доверие към значителна част от партийното лидерство.

• „Прогресивна България“ концентрира значителна част от обществената подкрепа - 41.6%, докато останалите партии са разположени в сравнително тесен диапазон. А с 47.8% одобрение и 31.3% неодобрение, Румен Радев е единственият партиен лидер с положителен рейтинг и основен рейтингов актив както на правителството, така и на партията си.

• Втората позиция, но на значима дистанция, е за ГЕРБ с аналогична на изборния им резултат подкрепа от 13.1%. Лидерът Бойко Борисов е с малко по-високо доверие от партията - 16.3% и недоверие от 64.2%.

• След разделянето си на две парламентарни групи „Продължаваме промяната“ (6.6%) и „Демократична България“ (6.1%) получават сходна обществена подкрепа. Близко е и доверието в техните лидери: Асен Василев (14.1% доверие срещу 68.2% недоверие), Ивайло Мирчев (13.8% доверие и 57.4% недоверие), Божидар Божанов (11.2% доверие и 54.3% недоверие) и избраният отново за лидер на ДСБ Радан Кънев (10.3% доверие и 52.9% недоверие). 

• ДПС получава обичайните за неизборна ситуация 5.2% подкрепа, а Делян Пеевски единствен от партийните лидери се ползва с по-ниско одобрение от партията – 3.6% срещу 85.2% неодобрение. Личността му поляризира силно и собствените симпатизанти на Движението.

• „Възраждане“ се задържа на 4%-та граница, а лидерът ѝ Костадин Костадинов има доверието на 14% от пълнолетните българи срещу 67.2% недоверие.

Основният извод от проучването на обществените нагласи малко преди правителството да навърши 100 дни е, че управляващите разполагат с електорална преднина и сравнително благоприятни институционални и персонални оценки. Обществената подкрепа обаче може да бъде определена като „дадена под условие“, тъй като не е подплатена от убеждението, че се предлагат адекватни политики за решаване на ключовите проблеми на страната. Фрагментираността на опозицията й пречи да получи по-голяма видимост и обществена тежест, което за момента улеснява управляващите. Политическото предизвикателство за отношенията по оста „управляващи – опозиция“ ще бъде президентският вот, допълват от „Алфа Рисърч“. 

* Методология: Настоящото изследване е проведено в периода 17 – 23 юли 2026г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.