Анализатори: Русия е нащрек заради офанзивата на Запада в нейния "заден двор"

Русия наблюдава отблизо опитите на западните държави да създадат съюзи в областта, която традиционно се смята за неин "заден двор" и сфера на влияние. Един от високопоставените служители в Москва се разгневи, като заяви, че Западът "примамва"  нейните "съседи, приятели и съюзници" да се отдалечат от Русия, съобщава CNBC .

Последният западен лидер, който се стреми към Централна Азия, е френският президент Еманюел Макрон. В сряда той посети богатия на петрол и минерали Казахстан и похвали бившата съветска държава за отказа ѝ да застане на страната на Москва срещу Украйна. "В никакъв случай не подценявам геополитическите трудности, натиска..., който някои може би оказват върху вас", каза Макрон, докато се обръщаше към казахстанския си колега, президента Касим-Жомарт Токаев, в Астана.

"Франция цени ... пътя, който следвате за страната си, като отказвате да бъдете васал на която и да е сила и се стремите да изградите многобройни и балансирани отношения с различни държави", каза той.

Макрон посети Узбекистан в четвъртък с делегация, включваща бизнес лидери, тъй като Франция се стреми да установи по-дълбоки връзки в регион, богат на природни ресурси - от нефт и газ до уран.

Пренебрежението на Москва

Коментарите на френския лидер вероятно са разгневили Москва, която вече наблюдава усилията на Запада да ухажва Централна Азия с подозрение и пренебрежение. CNBC е помолила  Кремъл да коментира пътуването на Макрон и очаква отговор.

Руският външен министър Сергей Лавров заяви в интервю миналата седмица, че Западът се опитва да отблъсне "съседите, приятелите и съюзниците" на Русия от него.

"Вижте как западните сили ухажват Централна Азия", каза Лавров пред информационната агенция BelTA в коментар, публикуван от руското външно министерство.

"Те създадоха многобройни формати като "Централна Азия плюс" с участието на Съединените щати, ЕС и Япония ... Освен формата "Централна Азия плюс ЕС" германците създадоха свой собствен формат. Французите няма да си губят времето и ще направят същото", каза той.

"Тези рамки за дипломатически ангажименти имат за цел да примамят нашите централноазиатски съседи, приятели и съюзници към Запада, който им обещава икономически и търговски стимули и предоставя сравнително скромни програми за помощ."

Лавров заяви още, че съюзите със Запада не могат да бъдат "сравнявани с ползите, които централноазиатските страни извличат от сътрудничеството си с Русия... в чувствителни области като сигурността на границите, обучението на правоохранителните органи и традиционната сигурност".

Според руския външен министър западните държави "наливат пари и ресурси в оборудване и технологии, доставяни на тези региони", в опит да ги ухажват, и добави: "Ние открито обсъждаме тези въпроси с нашите централноазиатски братя."

Марк Галеоти, базиращ се в Лондон политолог, преподавател и автор на няколко книги за Русия, заяви пред CNBC в четвъртък, че посещението на Макрон в Централна Азия би засегнало нервите на Москва, но че Централна Азия все повече търси гаранции за търговия и сигурност другаде - в Европа, Китай и Съединените щати.

"Да, руснаците роптаят срещу това, което виждат като позициониране на Макрон... но по-скоро този вид инициатива им напомня за факта, че наистина губят авторитета си в Централна Азия."

"Ясно е, че има загриженост [в Русия от геополитическата траектория на Централна Азия], но повече от всичко друго мисля, че загрижеността е продиктувана от болезненото съзнание, че в известен смисъл Централна Азия вече е загубена", казва Галеоти.

"По същество основното влияние на Москва върху Централна Азия дълго време беше основно като гарант за сигурността", отбеляза той, като добави, че "Русия беше страната, в която отивахте, когато търсехте помощ по въпросите на сигурността".

Напрегнато "братство"

Степента, в която ръководството на Централна Азия изпитва чувство на "братство" към Русия, е спорна. Централноазиатските държави трябва да се движат по тънка линия с Москва, като внимават да не отчуждят или разединят могъщия си съсед и същевременно се опитват да формират свои собствени независими международни търговски и външни политики със Запада и Китай.

Тази амбивалентна позиция често е карала централноазиатските държави да "седят на оградата", когато става въпрос за определени геополитически въпроси, като например войната в Украйна.

Русия вече се чувства засегната от присъединяването на бивши съветски републики към Запада, като Латвия, Литва и Естония, и от това, че наблюдава как други като Украйна, Грузия и Молдова се насочват в същата посока. Наклоняването на Киев към Запада през последните 20 години положи основите на конфликта, който наблюдаваме днес, когато Русия се стреми да възстанови своята власт и влияние в съседство.

"Последната опора на властта на Русия беше възможността тя да нахлуе или да се намеси", отбеляза Галеоти, "но сега, когато 97% от руската армия е затънала в Украйна, никой вече не се притеснява от това".

Казахстан и Узбекистан, както и съседните Туркменистан и Киргизстан, бяха сред 35-те членове на ООН, които се въздържаха по резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща анексирането от Русия на четири окупирани предимно от руснаци територии в Украйна миналата година. Централноазиатската държава Таджикистан отсъстваше от гласуването.

Само една от съседките на Русия, Беларус - най-близкият ѝ съюзник в задния ѝ двор - беше сред петте държави, които отхвърлиха резолюцията, осъждаща анексирането на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка област. Другите държави бяха Северна Корея, Никарагуа, Русия и Сирия.

Централноазиатските държави са обвинявани, че помагат на Русия да избегне западните санкции, наложени ѝ заради инвазията в Украйна, като европейски и китайски продукти се изнасят в Централна Азия и след това се вливат в Русия.

Въпреки това войната в Украйна създаде иронията, че разсеяната Русия е загубила известна власт, контрол и влияние върху собствения си по-широк "заден двор", съставен от бившите съветски държави, простиращ се от региона на Южен Кавказ - който включва Армения, Азербайджан и Грузия - до Централна Азия.

Ролята на Китай

В Централна Азия със сигурност се води борба за влияние, като Китай до известна степен също "ухажва" региона.

Китай проведе среща на върха с централноазиатските държави в началото на лятото, месеци преди президентът на САЩ Джо Байдън да се срещне с лидерите на Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан през септември в рамките на първата в историята президентска среща на върха на формата "С5+1", стартирал през 2015 г. Групата пое ангажимент да разшири сътрудничеството си в областта на икономиката и сигурността.

Александър Титов, преподавател по съвременна европейска история в Кралския университет в Белфаст, заяви пред CNBC, че положението на централноазиатските държави - "притиснати" между Русия на запад, Китай на изток и Афганистан на юг - добавя сложност и нюанси в международните отношения в региона.

"Централноазиатските републики трябва да играят своя собствена игра в смисъл, че се намират в този регион, където Русия е важен играч, както и Китай. Китай се превърна в по-голямо икономическо присъствие от Русия в Централна Азия", отбеляза той, особено що се отнася до потреблението на петрол и особено на газ, като Китай ускори изграждането на тръбопровод за доставка на газ от Туркменистан, въпреки опитите на Русия да прокара свои собствени предложения за тръбопровод с Пекин.

Въпреки това, докато Русия критикува ангажираността на Европа и САЩ в Централна Азия, тя не е толкова критична, когато става въпрос за нейния съюзник Китай. Анализаторите твърдят, че това се основава на изчисленията на Москва, че Китай ще остане по-скоро партньор на заден план в региона, поне засега.

"Макар че между Русия и Китай очевидно има съгласие по отношение на Централна Азия, и особено когато става въпрос за недопускане на Запада в региона след изтеглянето от Афганистан, Русия едва ли ще се откаже напълно от традиционната си хватка в региона, нито пък Китай ще се бори активно с Москва за по-голям контрол в близко бъдеще", пишат анализаторите по глобална сигурност Анастасия Махон и Стефан Волф в анализ за британския мозъчен тръст Foreign Policy Centre.

"Макар че несъмнено се наблюдава ребалансиране на силите между Русия и Китай, то вероятно ще бъде под формата на постепенен преход на властта."

Анализаторите отбелязват, че "макар че Западът едва ли ще бъде разглеждан като алтернатива при такъв хегемонен преход на властта от Русия към Китай, самият преход все пак предлага възможности".

САЩ, Великобритания и ЕС могат да засилят собствената си ангажираност и сътрудничество с Централна Азия, отбелязват те, "именно защото това предоставя на държавите там възможност за известно собствено ребалансиране и за засилване на традиционния им стремеж към многовекторна външна политика".