"Екзакта": Българите запазват категорична евроатлантическа ориентация, партийните лидери губят доверие

Евроатлатическата ориентация на българите е категорична, като в същото време намалява одобрението към работата на повечето лидери на парламентарно представените партии, но няма съществена промяна в подкрепата за дадена партия при един евентуален предстоящ вот.

Това показват резултати от национално регулярно проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено в периода от 5 до 12 декември 2022 г. сред 1050 пълнолетни българи в 70 населени места в страната, цитирано от БНР.

Проучването отчита, че евроатлантическата ориентация на българите е категорично препотвърдена, като 71% от анкетираните заявяват подкрепа за членството на страната ни в ЕС (срещу 22% против). Най-високо одобрение за членството ни в ЕС регистрира "Екзакта" сред образовани хора на възраст под 50 години, сред жители на градовете и сред избиратели на ДБ, на ГЕРБ, на ПП и на ДПС. Противници на членството ни в ЕС има най-често сред избирателите на "Възраждане" и на БСП.

Ретроспективният прочит на данните на „Екзакта“ показва, че одобрението на българите към членството на страната ни в ЕС се запазва трайно между 71% и 73% през последните три години, а неодобрението нараства леко - с 2%.

Понастоящем 57% от българите одобряват членството на страната ни в НАТО, а неодобрение изразяват 31%. По-често подкрепят членството ни в НАТО хора на възраст под 60 години, мъже, образовани и заможни българи, избиратели на ДБ, ГЕРБ и  ПП. Като противници на членството ни в НАТО се заявяват главно избиратели на "Възраждане" и на БСП.

Одобрението към членството на страната ни в НАТО остава непроменен дял през последните три години, а неодобрението през декември 2022 г. е с 4% повече спрямо декември 2019 г., посочват от "Екзакта"

Според същата анкета има свиване на одобрението към работата на повечето лидери на парламентарни партии, като то идва главно от собствените им електорати. Все по-рядко българите одобряват лидер на партия, за която те самите не гласуват. Неодобрението към повечето лидери на партии в парламента през декември надхвърля 70%.

През декември 2022 г. най-високи дялове на одобрение се регистрират за Бойко Борисов и за Стефан Янев, като и двамата са одобрявани от по около 25% от българите, но неодобрението към Бойко Борисов е значително по-висок дял от това към Стефан Янев.

Следват Кирил Петков и Асен Василев с одобрения от близо 20% от анкетираните, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова са одобрявани от по 15% от българите, Костадин Костадинов е одобряван от близо 13% от българите, Христо Иванов - с близо 14%, Атанас Атанасов - с 11,5%.

Електоралните нагласи обаче остават почти непроменени, като според "Екзакта", ако изборите бях днес, за ГЕРБ-СДС биха гласували 25,2% от българите, които биха участвали във втора, за "Продължаваме промяната" - 19%, следвани от ДПС- с 11,5%, БСП - 10,2%, "Възраждане" - 8,9%, Демократична България - 7,4% и Български възход - 5,2%. Под 4%-ната бариера остава "Има такъв народ" с 2,7%.

Според 27% от българите вината за липсата на работещ редовен кабинет и за честите национални избори през последната година и половина е на всички български политици и на депутатите, които, по думите на интервюираните, са безотговорни към проблемите на хората.

В същото време всеки трети от интервюираните българи посочва, че хората не гласуват, защото са разочаровани, обезверени и уморени от избори. Според всеки пети у нас има силна нетърпимост към политическия елит и това демотивира хората да гласуват.