Фискалният съвет ще одобрява макроикономическата прогноза до 5 работни дни от предоставянето ѝ

Фискалният съвет да одобрява пролетната и есенната макроикономическа прогноза на министъра на финансите в срок до пет работни дни от предоставянето ѝ. Това реши парламентът, приемайки на първо четене промени в Закона за Фискален съвет и автоматични корективни механизми, внесени от Министерския съвет. С измененията се транспонира европейска директива за дейността на подобен орган с оглед членството ни в Еврозоната и новата европейска фискална рамка.

Текстовете бяха одобрени с гласовете на „Прогресивна България" - 113. „Против" гласуваха 39 народни представители от „Демократична България", „Продължаваме промяната" ,„Възраждане" и един от ГЕРБ-СДС. Въздържаха се 23-ма депутати от ГЕРБ-СДС и ДПС.

Разширяват се аналитичните функции на Съвета, като се предвижда той да наблюдава и анализира спазването на числовите фискални правила и периодично да изготвя последваща безпристрастна и цялостна оценка на макроикономическите и бюджетните прогнози на министъра на финансите. Поне веднъж в рамките на своя мандат, той ще оценява последователността, съгласуваността и ефективността на бюджетната рамка, предава БТА. 

Предвижда се Фискалният съвет да дава становища относно макроикономическите допускания, залегнали в основата на плана за нетните разходи, съдържащ се в националния средносрочен фискално-структурен план, и да предоставя оценка на съответствието на отчетените бюджетни резултати с този план. За изпълнението на тези функции ще се приема методология, която осигурява обективност, последователност и съответствие с добрите европейски и международни практики. Оценките и становищата му нямат задължителен характер, но когато Министерският съвет и съответните министри не ги приемат, следва да се мотивират писмено и да публикуват мотивите си в срок до два месеца, е записано в законопроекта.

"Запазването на автоматичните колективни механизми в този им вид би довело до паралелно прилагане на два различни режима, а именно един основан на структурни баланси и друг основан на растежа на нетните разходи. При определени обстоятелства те биха могли да дават разнопосочни сигнали относно необходимата фискална корекция. Бих искам да подчертая, че отмяната на автоматичните корективни механизми, основани на структурни баланси, произтичащи от европейското законодателство, не означава отслабване на фискалната дисциплината. Реформираната европейска рамка не само запазва задълженията за коригиране на прекомерния дефицит, но и въвежда допълнителни механизми за наблюдение, превенция и контрол на отклоненията от фискалните правила", каза зам.-министърът на финансите Методи Методиев. 

Според ДБ обаче това създава рискове за финансовата стабилност на държавата, тъй като се отменят националните корективи за дефицита.

"Или ако се върна към метафората, която Румен Радев използва, че бюджетът е тежък камион с отказали спирачки, който лети надолу по склона към пропастта, вие сега въобще премахвате спирачките. Въобще премахвате корективните механизми и засилвате вероятността от кастастрофа. Целта трябва да бъде балансиран бюджет и затова трябват национални корективни механизми", каза Мартин Димитров от ДБ.