Инфлацията в Гана спадна до най-ниското си ниво от 1999 г. насам

Инфлацията в Гана спадна рязко до 3,3% през февруари т. г., което е най-ниската стойност, регистрирана от западноафриканската държава от 1999 г. насам, предаде националната ѝ новинарска агенция ГНА, цитирана от БТА.

Това е 14-ият пореден месечен спад от 23,1%, регистрирани през същия период миналата година, което сигнализира за устойчив път към макроикономическа стабилност, коментира д-р Алхасан Идрису, правителствен статистик.

Той отбеляза, че страната е регистрирала и месечна инфлация от 0,8%, което отразява умерено увеличение на общото ценово ниво между януари и февруари 2026 г.

Основни двигатели на инфлацията в страната са жилищата, електроенергията и образователните услуги.

В последната си актуализация Ганайската статистическа служба посочи, че артикули като брикети, плантани и джинджифил са допринесли значително за ценовия натиск, като продукти като яйца, домати и царевица бележат рязък спад, облекчавайки общата инфлация на храните.

След пребазирането на индекса на потребителските цени през 2021 г., за февруари тази година той възлиза на 264,4, в сравнение с 255,9 през същия месец миналата година, отбелязва службата.

Д-р Идрису заяви, че инфлацията на хранителните стоки се е забавила до 2,4%, в сравнение с 3,9% през януари, докато инфлацията на нехранителните стоки се е повишила леко до 4% от 3,8%, регистрирани през януари тази година, което показва увеличение от около 1,2% на месечна база.

Правителственият статистик посъветва бизнеса да се стреми да инвестира в ефективност, да укрепва местните вериги за доставки, да намалява ненужните разходи и да превръща спестяванията в по-стабилни цени за потребителите.

„С намаляването на инфлацията семействата могат да планират бюджетите си с по-голяма увереност. Това е моментът да следим разходите за храна, наем и училищни такси, да избягваме несъществени разходи и да заделяме малки спестявания, когато е възможно, за да укрепим финансите на домакинствата“, отбеляза той.

Той призова правителството да поддържа фискална дисциплина, да насочва инвестициите в напояване и транспорт, за да намали регионалните различия и да поддържа усилията за стабилизиране на цените на храните.