Милошев: За културата не е най-важно само колко са парите, а да се изплащат навреме

Министърът на културата Евтим Милошев заяви, че един от най-сериозните проблеми в сектора не е единствено недостигът на средства, а забавените плащания към културните институти, творците и изпълнителите. В ефира на БНТ той подчерта, че именно липсата на регулярни финансови потоци създава усещане за несигурност и унижение сред хората на изкуството.

„Темата за парите не е само в културата – тя е във всички сфери на икономиката и живота. Но разговорът за недостатъчното финансиране на културата вече се е превърнал в клише. Това, което най-силно ми направи впечатление през трите месеца, откакто съм министър, е начинът, по който се разплащат културните дейци и културните проекти. В крайна сметка за хората е важно не само колко са средствата, а те да идват навреме. Именно забавените плащания създават усещането за унижение и поставят сектора в постоянна несигурност“, каза той. 

По думите му, голяма част от културните дейци споделят, че дори и средствата да не са достатъчни, те очакват поне да бъдат изплащани регулярно.

„Много хора ми казват: добре, малко са средствата, недостатъчни са, но поне нека идват навреме. Регулярните и ритмични финансови потоци са изключително важни за нормалното функциониране на целия сектор“, посочи Милошев. 

Министърът коментира и дългогодишната цел бюджетът за култура да достигне 1% от брутния вътрешен продукт.

„Не бих казал, че сме се отдалечили много от познатите 0,4%. Ако се включат и делегираните дейности, средствата достигат около 0,6–0,7%. Разбира се, стремежът на културния сектор остава да достигнем 1% от БВП. Това е напълно нормален европейски показател. Има държави като Франция, които инвестират близо 3% от своя БВП в култура при несравнимо по-голяма икономика“, каза той. 

Според Милошев заложеното в управленската програма поетапно увеличение на средствата е реалистична цел, като съществен принос за достигането на този процент могат да имат капиталовите разходи. Министърът посочи, че състоянието на културната инфраструктура е сред най-големите проблеми пред системата.

„Капиталовата програма е огромен проблем за културния сектор. Говорим за ремонти на театри, библиотеки, галерии, музеи и фондохранилища. В момента текат покривите на три национални културни института - Националния исторически музей, Националната библиотека и Националната галерия. Говорим за култура, а се налага да поставяме легени, когато завали. Това не е нормално.“

По думите му, именно инвестициите в ремонти и модернизация ще увеличат автоматично бюджета за култура чрез капиталовите разходи.