Помощите за бизнеса и хората трябва да бъдат строго таргетирани, каза финансовият министър Росица Велкова

От Европейската комисия, от всички международни организации, с които разговаряме, и нашето експертно мнение е, че в ситуацията, в която се намира страната ни, мерките за подкрепа и за бизнеса, и за хората трябва да бъдат строго таргетирани. Това каза служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио.

Всички мерки, предприети за справяне с инфлацията с актуализацията от т.г., ще продължат да действат и през 2023 г. чрез т. нар. удължителен закон за бюджета, каза Велкова. Мерките, които са за подкрепа на бизнеса от високите цени на електрическата енергия ще продължат да действат.

Отстъпката за горивата от 0,25 ст. ще действа нетаргетирано до края на тази година, а през другата ще бъде таргетирана. Помощта ще продължи, но не във формата, която се предоставя в момента, обясни Росица Велкова. Тя посочи, че ако бъдат приети изменения на предложенията в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министрите на труда и социалната политика и на икономиката ще предложат таргетирана помощ за горивото за ползвателите на обществен транспорт и за гражданите по подоходен критерий. Помощта за цената на тока също би следвало да бъде таргетирана, отбеляза Велкова. Финансовият министър каза още, че конкретният дизайн на схемите за помощи предстои да бъде разработен.

Росица Велкова обясни защо служебното правителство не е внесло нов бюджет за следващата година. Бюджетът е финансов план на политики, а ние сме служебно правителство, което не би следвало да провежда политики, посочи Велкова. Не считаме за редно едно служебно правителство, което е назначено от президента, не е избрано от парламента, което няма парламентарно мнозинство, да предлага на Народното събрание политики, които ще имат отражение в тригодишен период, каза финансовият министър и добави, че това трябва да се направи от редовно правителство. Велкова каза, че удължителният закон запазва действието на политиките, приети от парламента с последната актуализация от 1 юли т.г. на текущия бюджет.  

Министър Велкова не смята, че може да се каже, че страната ни се обрича на бедност. Последната актуализация на бюджета е от 1 юли т.г. Там бяха увеличени пенсиите, беше проведена политика по доходите, имаше допълнително увеличение на част от пенсиите от 1 октомври. Миналата година също имаше удължителен закон, който удължи действието за първите три месеца на закона, който беше през 2021 г., отбеляза Велкова.

На въпрос за предложението за 850 лв. минимална работна заплата от следващата година Росица Велкова коментира, че това е изключително висок ръст на минималната работна заплата. Салдото на бюджета се влошава с 50 милиона лева при всяко увеличение на минималната работна заплата с 10 лева, отбеляза тя. Министър Велкова каза, че такъв драстичен ръст на минималната работна заплата никога не е имало, в последните години е увеличавана със стъпка по от около 50 лева. Определено трябва да има ръст на минималната работна заплата, но не с такава голяма стъпка, каза министърът на финансите. 

В коментар на стачката на служителите в Министерството на външните работи (МВнР) с искане за по-високи заплати Росица Велкова каза, че липсата на единна политика по доходите през 2022 г. създава напрежение във всички останали бюджетни организации, в които не е имало увеличение. Работещите в МВнР имат основание, каза Велкова, но добави, че искане за 100 процента увеличение на заплатите е твърде високо. 

Министърът на финансите заяви още, че влизането на България в еврозоната е абсолютен приоритет в политиката на страната ни. Според Росица Велкова 1 януари 2024 г. е реалистичен срок за влизане в еврозоната, ако положим максимални усилия. Ако този срок бъде изпуснат и не успеем да се справим, следващ прозорец не виждам да имаме в близко бъдеще, каза Велкова. Тя отбеляза социологическо проучване за настроенията сред хората и бизнеса относно членство в еврозоната, резултатите, от което ще бъдат представени на 8 декември. Има известен скептицизъм в нагласите на хората, но от практическа гледна точка има позитивно възприятие, посочи Велкова.