Предстоящите избори в Германия поставят под въпрос легендарната „дългова спирачка“

Предстоящите избори в Германия повдигат големи въпроси за бъдещето на най-емблематичния символ на строгите публични финанси на страната - прословутата „дългова спирачка“, пише POLITICO.

Политиците в икономика № 3 в света се питат дали този легендарен ограничител на държавните заеми все още има смисъл в свят на несигурност, характеризиращ се с преизбирането на Доналд Тръмп, войната в Украйна и икономическия спад на Европа.

Вписана в конституцията от тогавашния канцлер Ангела Меркел през 2009 г., поправката "Schuldenbremse" - която ограничава структурния бюджетен дефицит до 0,35 % от брутния вътрешен продукт в нормални времена - започва да изглежда неустойчива в свят на растящи като гъби изисквания към държавната хазна.

Фискалната обвързаност вече допринесе за разпадането на управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц, което прави вероятни изборите на 23 февруари.

Коалицията се разпадна по-рано този месец главно поради факта, че предложенията на финансовия министър Кристиан Линднер за поддържане на дефицита в рамките на допустимото се оказаха неприемливи за коалиционните му партньори - Социалдемократическата партия (СДП) и "Зелените". След като Шолц уволни Линднер, неговата консервативна във фискално отношение Свободна демократическа партия (СвДП) напусна правителството, проправяйки пътя за избори през февруари, седем месеца по-рано от предвиденото.

Все повече се признава необходимостта от основен ремонт. Този месец правителственият Съвет на икономическите съветници внесе предложение за приемане на правила, позволяващи повече инвестиции, в опит да се намали напрежението. Междувременно  Бундесбанк - обикновено бастион на фискалния консерватизъм - от месеци твърди, че реформа, позволяваща „умерено по-големи възможности за вземане на заеми“, би била оправдана, стига общото съотношение на държавния дълг да остане ниско.

Но да се отърве страната от дълговата спирачка преди изборите не е толкова лесно: за всяка промяна е необходимо мнозинство от две трети както в горната, така и в долната камара на парламента. Крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) се противопоставя на всяка реформа, както и СвДП на Линднер.

Междувременно тактически причини сочат, че дясноцентристките християндемократи едва ли ще подкрепят нещо, което само ще удължи времето им в опозиция, и във всеки случай ще искат да изготвят всяка нова версия от позицията на властта.

Новият лидер на Зелената партия Феликс Банашак заяви през уикенда, че се надява лидерите на ХДС на областно ниво да окажат натиск върху берлинските си колеги за незабавна промяна на поправката, „защото виждат, че тази реформа е необходима“.

„С удоволствие бих го направила, но дали ще има достатъчно време - не знам“, заяви председателят на СДП Саския Ескен пред POLITICO.

Фридрих Мерц, човекът, който е спряган за ръководител на следващото правителство на Германия, изглежда вече е схванал логиката и си е направил изводите. Започвайки кампанията си миналата седмица, лидерът на ХДС - преди това откровен защитник на дълговата спирачка - изненада избирателите, като посочи, че сега е готов да я облекчи.

„Разбира се, тя може да бъде реформирана“, казва Мерц. „Въпросът е защо? С каква цел? Какъв е резултатът от една такава реформа?“

Въпреки че Мерц заяви, че не би подкрепил реформа, която да позволи по-високи разходи за потребление или социални помощи, ако допълнителното заемане на средства е с цел да се стимулират инвестициите, „тогава отговорът може да е различен“.

Състояние на изключение

Съществуващата поправка има известна гъвкавост: тя може да бъде спряна „при природни бедствия или необичайни извънредни ситуации, които са извън контрола на правителството и нанасят съществена вреда на финансовия капацитет на държавата. “

Германия се възползва напълно от тази възможност през 2020-2022 г. в отговор на пандемията и войната в Украйна. Но след като „нормалността“ се завърна, правилото отново влезе в сила, което незабавно принуди Берлин да започне бюджетни акробатики, за да запази законно числото на номиналните заеми.

Счетоводен трик, при който все по-големи пакети от разходи се отделяха в дружества със специална цел (Sondervermögen), за да се избегне официалната бюджетна мрежа, беше отменен от най-висшия съд на Германия през декември миналата година, след като беше критикуван не само от съседите на Германия, но и от Бундесбанк.

Както СДП на Шолц, така и "Зелените" бяха готови отново да преустановят действието на правилата тази година поради финансовите последици от войната в в Украйна и последвалата енергийна криза. Но Линднер отказа да играе с тях.

Смекчаването на дълговата спирачка би позволило повече публични инвестиции в момент, когато най-голямата икономика в Европа има остра нужда от подкрепа. Германската индустрия е изправена пред множество кризи, тъй като дългогодишните предизвикателства, свързани с демографията и цифровизацията, се сблъскват с двойната заплаха от търговска война със САЩ и тревожната загуба на глобална конкурентоспособност от страна на автомобилния сектор на страната.

„Всякакви сериозни усилия за фундаментално реформиране и подобряване на германската икономика ще трябва да бъдат придружени от фискални стимули“, заяви Карстен Бржески, ръководител на глобалния отдел за макротехнологии на ING.

Време за сбогуване 

За много наблюдатели извън Германия поправката е остаряла, изместена от нови реалности - сред които и нов набор от европейски фискални правила. В този дух ръководителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас, който преведе страната си през кризата с държавния дълг като финансов министър, заяви пред POLITICO миналата седмица, че Германия трябва да се откаже от него.

„С цялото ми уважение, мисля, че сега тя е излишна“, каза Стурнарас. „След като имаме нови фискални правила [в Европа], които са много по-реалистични от предишните, никой няма нужда от втора спирачка.“