Протести, социални разходи и "червени линии": Какво е бъдещето на Бюджет 2026?

Българският премиер Росен Желязков обяви, че вариантът за удължителен бюджет за 2026 г. остава на масата, ако не бъде постигнат консенсус между правителството, синдикатите и работодателите. В интервю за Българското национално радио той подчерта, че оттеглянето на вече внесения и приет на първо четене проект би означавало минимум два месеца забавяне заради повторна процедура в Министерския съвет, Тристранния съвет и парламента.

Според Желязков подобно забавяне би наложило прилагането на трансформирания в евро бюджет за 2025 г. като удължителен – стъпка, която представлява „системен риск“ за държавните финанси.

Социални разходи, протести и очакванията към държавата

Премиерът посочи, че въпреки 12-процентния ръст в социалните разходи, протестите срещу проектобюджета са първите в новата история на страната, насочени срещу бюджет с увеличени социални плащания. По думите му недоволството обединява „необединими групи“ – от противници на еврото до привърженици на по-либерални или по-консервативни политики, включително и младите, които реагират „генерационно срещу статуквото“.

Желязков подчерта, че обществото трябва да реши докъде е склонно да отстъпва, когато иска повече разходи и по-ниски приходи. Бюджетът, заяви той, не може да се очаква да постигне пълно съгласие в парламента, но трябва да гарантира солидарност в контекста на напрегнатата предстояща година – с президентски избори и плавен преход към еврото.

Дълг, данъци и „червените линии“ за 2026 г.

По отношение на държавния дълг премиерът обясни, че планираните 10 млрд. евро за 2026 г. включват 3,2 млрд. евро по механизма SAFE за отбрана, 3,7 млрд. евро за финансиране на дефицита и 1,7 млрд. евро за рефинансиране на съществуващи задължения. Той увери, че България остава сред страните с най-нисък дълг спрямо БВП и че не се теглят средства „за кражби“.

Желязков беше категоричен, че увеличение на ДДС през 2026 г. няма да бъде допуснато, тъй като би стимулирало инфлацията. Данъчната тежест също няма да бъде променяна.

Премиерът потвърди, че все още има реални шансове бюджетът за 2026 г. да бъде приет през декември. 

За бъдещето на Лукойл

Премиерът Росен Желязков каза още, че бъдещето на „Лукойл“ в България ще зависи от преговорите между САЩ и Русия за прекратяване на войната в Украйна. Санкциите и решенията на американската служба OFAC определят как държавата може да действа спрямо рафинерията, включително възможността за прехвърляне на акциите чрез особен управител, но това би станало само с американски лиценз.

Желязков подчертава, че мирните преговори имат глобален геополитически контекст и не се водят „зад гърба“ на Европа, но ЕС трябва да настоява за своите гаранции за сигурност. Според него Русия трябва да бъде принудена да участва в преговори, а всяко решение за териториите трябва да бъде на украинския народ.

Относно икономическото състояние на „Лукойл Нефтохим“ премиерът посочва, че през 2025 г. рафинерията е работила на загуба заради ниските цени на петрола и е намалила производството, което е довело до приблизително 1 млрд. лева по-малко приходи от акцизи и ДДС за бюджета. Поради зависимостта от международните финансови разплащателни системи санкциите са блокирали възможността за плащания, което е застрашило работата на рафинерията и е наложило законодателни промени, за да се гарантира, че тя може да функционира, без средства да отиват към свързани с Русия структури.