Румен Радев: Ще се явя на изборите, но след тях ще направя партия

Бившият президент на България Румен Радев заяви в предаването на БНТ "Панорама", че ще участва на следващите парламентарни избори, но не със собствен партиен проект. По думите му, сроковете в момента не позволяват изграждането на нова структура.

Той беше категоричен, че след изборите ще изгради и собствена партия.

Бившият държавен глава обаче не разкри по какъв начин ще се включи в предстоящите извънредни парламентарни избори.

За вътрешната политика и новия партиен проект

Румен Радев обясни, че напуска президентския пост с аргумента, че в последните два парламента са били "орязани драстично президентските правомощия" и че това „разрушава заложеното в конституцията равновесие между институциите". Според него обществото е поискало край на „корупционния модел“ и той приема за свой дълг да отговори на този натиск, като влезе в парламентарната политика.

„Поисках и прошка, девет години са много. Нормално е да се допускат грешки. Доверявал съм се на явно неподходящи хора“, каза Радев, като добавя, че хората дълго са очаквали от президентството действия „извън обхвата на правомощията“.

За новия си партиен проект той твърди, че години наред се е въздържал от подобна стъпка: „Хората ме спираха да създам партия. Аз се въздържах. Очаквах политическата класа да отговори на очакванията на гражданите. Това обаче не се случи.“ Сега Радев заяви ясно, че партия ще има, но не и навреме за предстоящия вот.

„Партия ще правя след тези избори към момента не е възможно да се направи партия, която да участва на тях.“

Той коментира и напрежението около наследяването на президентската институция и ролята на Илияна Йотова: „Категорично не“ – отговори Радев на въпрос дали има договорки с нея за бъдещи назначения, като подчерта, че тя "като президент ще взема решение“. Радев предупреди и за опасната тенденция ключови длъжности да се подбират не по професионализъм, а по това „че могат да станат служебен премиер“, което според него е огромен проблем.

За геополитическите процеси

Радев настоя за пореден път, че България не бива да се поддава на опростенческа външнополитическа логика и че опитите да се измести фокусът от вътрешните проблеми към външни теми обслужват статуквото:

„Всеки опит да пренесем фокус на тази кампания от вътрешната към външната политика е голям подарък за олигархията“

Той отхвърли внушенията, че позициите му са продиктувани от „симпатии“, и ги представи като професионална оценка:

„Моите оценки за войната в Украйна се базират на моят експертен военен опит и стратегическо обучение.“

Според него Западът не е оценил реалистично условията и капацитетите на терен, включително когато се е стигнало до ключови решения за военни действия: „Тази война пренесе нашите критични мисли способността ни да оценяваме реалистично обстоятелствата.“

Външната политика, по думите му, трябва да стъпва на националния интерес, а не на „дилемата с кого сме и срещу кого сме“, защото това крие риск България да бъде въвличана в чужди конфликти и сценарии.

Чий е Крим и чия е Гренландия?

Радев формулира позицията си в два пласта – правен и фактически: „Съгласно международното право Крим е част от Украйна. А реалността казва, че Крим е част от Русия.“ Той подчерта, че това са „факти“ и че политиката трябва да отчита реалността на терен, без да подменя принципите и международноправните рамки.

По темата за Гренландия и натискът на американския президент Доналд Тръмп тя да бъде присъединена към Русия Радев отговори директно: „Гренландия е под датско управление.“ След това използва казуса като пример за стратегическото „събуждане“ на Европа и нуждата ЕС да мисли по-самостоятелно в условията на променящи се глобални приоритети:

"Европа разбра по трудния начин, че вече не е в центъра на американската политика и трябва да отстоява по-ясно собствените си интереси"

Икономическите приоритети

Основната ос на икономическите послания на Радев беше критиката към „олигархичния управленски модел“, който според него комбинира концентрация на политическа власт и преразпределение на ресурси:

„Това съчетание на концентрация на политична власт изкривява нашето икономическо развитие и изкривява пазарните отношения.“

По темата за еврозоната и публичните финанси Радев заяви, че част от постигането на формални критерии се прави с краткосрочни административни и фискални техники, които удрят фирмите и ликвидността (забавяне на ДДС, авансово събиране на данъци и др.), а ценовият натиск според него е реален риск. Посланието му е, че решенията трябва да имат обществена легитимност и ясни гаранции за защита на доходите и жизнения стандарт. 

Той обаче беше категоричен, че данъците не трябва да се вдигат и че само икономика с устойчив бизнес и силен икономически растеж може да бъде устойчива.  

За договора с Боташ

"Договорът с "Боташ" гарантира топлината във всеки български дом. Спомняте си, че през 2022 година правителството прекрати споразумението с "Газпром" и хвърли цялата отговорност върху служебния кабинет. Нямаше никаква воля да се мисли как България може да печели от "Боташ"", отговори Радев на въпрос дали би отговарял за неизгодното споразумение на България с турската газова компания, което струва на страната ни по над половин милион евро на ден. 

"Имахме меморандум с Унгария да ползва "Боташ" и да купува газ през него, но после парламентът вдигна таксите и нещата не станаха. Този договор може да носи печалба на България. И ще носи Но се превърна в политическо оръжие", коментира още Радев.