Шефът на Експертния съвет за икономически анализи: Основен риск пред България е ниският икономически растеж

България изостава по реален ръст на икономиката от страни като Хърватия и Румъния, което ако продължи още едно десетилетие, ще представлява риск за развитието на държавата. Това заяви в интервю за БТА доц. Пламен Ненов, който вчера оглави предложения от вицепремиера по управление на европейските средства Атанас Пеканов експертен съвет за икономически анализи. Той обаче уточни, че говори от собствено име и не ангажира с вижданията си Експертния съвет, както и Норвежката централна банка.

Експертният съвет за икономически анализи ще има задачата да извършва анализ на динамиката на българския производителен сектор, анализ на териториалните неравенства, разликите в структурата на местните икономики, пазара на труда, макроикономически анализи, както и на демографските процеси. Все още не е изяснено към коя държавна структура ще функционира новият орган. 

На въпрос каква е текущата "снимка" на българската икономика доц. Пламен Ненов посочи няколко официални данни, от които става ясно, че реалният БВП на България расте по-бавно от средното за ЕС и съпоставими държави от ЕС, докато инфлацията в България е доста по-висока от инфлацията в ЕС и съпоставими държави от ЕС.

"Според актуалните сезонно изгладени данни на Евростат, през второто тримесечие на 2022 г. реалният БВП на България е нараснал с около 4% спрямо второто тримесечие на 2021. Това е съпоставимо, но леко по-ниско от ръста на БВП за същия период за целия Европейски съюз, който е около 4,2%. Това е доста по-ниско от ръста за същия период на съпоставими държави като Хърватия (7,8%) или Румъния (5,3%). Същевременно, годишната инфлация към август месец е 17,7% (по данни на НСИ - бел. ред.). По хармонизирания индекс на потребителските цени, който позволява сравнение с други държави от ЕС, годишната инфлация е 15% спрямо 10,1% за ЕС. За Хърватия и Румъния тези стойности са съответно 12,6% и 13,3%", посочи той.

По думите му, това навежда на две заключения за българската икономика:

• Първо, потенциалният БВП на България, който измерва дълготрайния икономически потенциал за растеж и изключва флуктуации, породени от бизнес цикъла, е по-нисък от този в съпоставими държави като Хърватия и Румъния. Това, за съжаление, потвърждава тенденциите от десетилетието преди ковид кризата.
• Второ, ценовият натиск в България е много по-силен в съпоставими части от бизнес цикъла на други държави. 

Ето защо според него, основното предизвикателство е страната да увеличи потенциалния ръст на БВП поне до нива на съпоставими държави като Румъния и Хърватия. Основният риск е, ако потенциалният ръст се запази трайно нисък и в следващото десетилетие. 

Ненов очаква през 2023 г. ръстът на БВП да се забави спрямо ръста през 2022 г. "По принцип е много трудно да се прогнозира инфлацията, особено в настоящата ситуация на ценови шокове на енергоносители и други суровини", добави той. 

Запитан кое е по-добре за развитието на икономиката и благосъстоянието на гражданите - бюджетен дефицит или балансирани публични финанси, Ненов отговори: "По принцип поддържането на структурни бюджетни дефицити, т.е. дефицити дори в условия на сравнително силен икономически растеж и експанзия на икономиката, е неустойчива икономическа политика, която води до нуждата от силна фискална консолидация в определен момент или чрез намаляване на разходи, или чрез увеличаване на данъци. И двете алтернативи намаляват благосъстоянието. Следователно трайни структурни бюджетни дефицити трябва да бъдат избягвани". 

По отношение на плоския данък, Ненов заяви, че от една страна този данък води до намаляване на стимулите за работа на работещи с ниски доходи в сравнение с прогресивна форма на данъчно облагане. От друга страна, той засилва стимулите на работещи с високи доходи. "Кой от тези два ефекта е доминиращ, е емпиричен въпрос. По принцип, в други държави работещите с високи доходи реагират по-слабо на увеличение в данъците, в сравнение с работещите с ниски доходи. Какви са ефектите за България обаче не са оценени", добави той.

Доц. Ненов се обяви за това страната ни да стане член на еврозоната, защото вече е "закачена" за паричната политика на ЕЦБ чрез Валутния борд. 

Като свой личен приоритет при работата му в Експертния съвет по икономически анализи, Ненов посочи, че иска да направи анализ на фирмената продуктивност в основни сектори на българската икономика. 

Запитан как ще се отразят увеличените лихвени проценти у нас на жилищния пазар, Ненов посочи, че тъй като паричната политика на ЕЦБ е и парична политика на България поради фиксирания курс на лева спрямо еврото, очаквам лихвените проценти по кредитирането в страната да се увеличат.