Сметната палата влиза на одит в МРРБ, МОСВ и общини заради безводието

Сметната палата влиза на одит в МРРБ, МОСВ и общини заради безводието. Одитният екип ще изследва как се управляват водните ресурси за питейни нужди, какви са дейностите за подобряване на качеството на услугите по водоснабдяване, какви са рисковете в условия на засушаване и какви мерки се предприемат за гарантиране на устойчиво управление на водите. Ще се обърне внимание и на предприетите действия за ограничаване на загубите на вода и включването на допълнителни водоизточници.

С изпълнението на одита ще се анализира и оцени: доколко политиката в областта на водите, в частност за осигуряване на устойчив и балансиран достъп до води за питейни нужди, се изпълнява съобразно заложените приоритети; доколко са предприети ефективни действия за инвестиране във водоснабдителните системи и съоръжения; дали извършваните анализи и оценки на потребностите са преразглеждани спрямо настъпилите промени по отношение на климата и засушаването, включително с анализи по региони и населени места, дали разходваните средства за инвестиции са обосновани, адекватни и обвързани с настоящата ситуация в страната и други.

Като причини за планиране на одита Сметната палата посочва няколко установени проблема:  4,5 на сто от населението е на воден режим, питейната вода у нас намалява, язовирите за питейни нужди запълнени на 68 процента, хром, манган, магнезий, желязо, нитрати и уран във водата, 60 процента загуби на вода по мрежата, средна възраст на тръбите 36 години, както и това, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от предвиденото.

От Палатата посочват, че според оценка на Световната банка заради дела на амортизираната водоснабдителна мрежа необходимите разходи за рехабилитация и подмяна на тръбите са между 325 и 400 млн. евро годишно, като спешните нужди възлизат общо на 200 млн. евро. 7,3 млрд. лева са необходимите средства за постигане на качество на питейните води в съответствие с Директива 98/83/ЕО на ЕС от ноември 1998 година.  3,5 млрд. лв. от тях са за населени места с над 10 000 жители, 1,6 млрд. лв. - за населени места между 2 000 и 10 000 жители и 2,2 млрд. лв. - за малки населени места (с между 50 и 2 000 жители). Реално направените инвестиции във водоснабдяване обаче са под 200 млн. лв. годишно, което показва, че подмяната и обновяването на мрежата върви с по-бавни темпове от необходимото, изтъкват от Сметната палата.