Тристранката не постигна съгласие по проектобюджета

Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по проектобюджета за тази година, предложен от служебното правителство. И работодателите, и синдикатите изразиха сериозни притеснения за прекомерния дефицит от 6,4%, който създава условия за сериозно задлъжняване на страната ни. Социалният министър Лазар Лазаров пък коментира, че предложенията на бизнеса и профсъюзите по план-сметката изискват провеждане на конкретни политики, за които служебният кабинет не може да поеме отговорност.

"Не постигнахме съгласие по нито един от предложените проекти - за Закон на държавния бюджет и за бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г. В предложенията на социалните партньори се съдържаха предложения, свързани с промяна на един или друг параметър и провеждане на една или друга политика. А ние от служебното правителство поддържаме тезата, че това е отговорност на стабилно мнозинство в Народното събрание и редовен кабинет. Поради тази причина законопроектите са в този вид. Въпреки това проектобюджетът гарантира социалните права на гражданите и предвижда увеличение на пенсиите с 12% от 1 юли", каза на брифинг след заседанието на НСТС социалният министър Лазар Лазаров.  

По думите му, и при трите законопроекта е следван един и същи подход - всички приходи и разходи са планирани на база действащото към този момент законодателство, без въвеждането на нови политики. Поради тази причина те представляват моментна снимка на състоянието на финансите на държавата, в резултат на предприети от предходната година действия за разходите и приходите за тази година.

"Проектът на бюджета е огледало на политиките и решенията, приети от предходните народни събрания и които оказват отрицателно влияние както върху приходната, така и върху разходната част на бюджета", каза зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Тя уточни, че към проектобюджета има предложени мерки, които да доведат до сваляне на дефицита до 3% при наличие на политическа воля от страна на 49-ото НС.

"Работодателите не одобриха план-сметката заради твърде високия дефицит - повече, отколкото може да се допусне за една страна, която е тръгнала към еврозоната. Планираното 10% увеличение на заплатите в публичния сектор във ведомствата, където не е имало повишение през миналата година, не е приемливо. Нека се обмислят икономии, оптимизации и усъвършенстване с цел да се намали разходната част, да не се теглят допълнителни задължения и увеличаване на държавния дълг", каза председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов.

"Трябва да се каже наистина, че този бюджетен дефицит е притеснителен и трябва да се намерят възможности за ограничаването му до нормативно установения от закона за публичните финанси размер до 3%", каза Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал. 

"Растежът на икономиката, а оттам и на приходите в хазната са доста подценени. В същото време са заложени разходи, които няма да бъдат реално извършени. Изготвили сме подробно становище за всеки един сектор, за всяко едно министерство - къде има недофинансиране. Налице е значително фискално пространство, според нас, което да осигури средства за ръст на доходите и за ръст на минималната заплата, още един ръст от 1 юли на 850 лева. Моят апел към 49-ото Народно събрание е да чуе исканията за политика по доходите", каза Любослав Костов от КНСБ.  

От КТ "Подкрепа" настояват за ръст на заплатите в бюджетния сектор с 15 - 30%. Предлагат въвеждането на 10% ставка по данък дивиденти, а не както е сега 5%. Настояват и за прогресивно подоходно облагане и необлагаем минимум върху минималната заплата. Според тях минималното възнаграждение трябва да се вдигне на 850 лв.

"Разбираме, че за служебното правителство е некомфортно да предлага политики, които не може после да изпълни, но България се намира в такава ситуация, че са необходими спешни мерки и политики сега", каза Валери Апостолов от КТ "Подкрепа".