Проф. Палангурски: В България няма политическа криза

Не смятам, че има политическа криза в България, каза в интервю за радио ''Фокус'' – Велико Търново политологът и историк проф. Милко Палангурски.

По думите му обаче има криза на парламентарното мнозинство, което е изчерпало възможностите си. Той обясни, че политическа криза означава да няма кой да управлява, институциите да не функционират, а в момента всички конституционни институции са действащи.

"Не виждам някаква драма. Драма ще бъде, ако след тези парламентарни избори не се състави стабилен кабинет. Всичко друго функционира нормално – парламентът се разпусна по своите конституционни параметри, президентът създаде ново правителство, то се опитва да действа, изпълнявайки основните си цели, така че в момента политическа криза в истинския смисъл няма, но дали ще се разберат след изборите – да изчакаме още малко", посочи проф. Палангурски.

Той обясни още, че, действително, втори парламент не завърши своя мандат, но сериозна политическа криза няма. Според него криза, от гледна точка на това, че е необходимо да се направят втори избори, в известен смисъл има и тя следва да се разреши по механизмите на конституционното устройство.

"Когато нещо може да се разреши по тази система, не го приемам за някаква дълбока криза. Но да, факт е, че се очертава пето правителство за по-малко от 16 месеца, а пет правителства за 16 месеца сме имали за последно през 901-935 г. и искам да ви кажа, че резултатите никак не са добри, но е възможно да доведе до определени тежки последствия”, добави проф. Палангурски.

По повод предизборните кампании професорът заяви, че нито една предизборна кампания от 1991г. насам не е била лоялна. По думите му, около месец преди изборите партиите започват да използват различни трикове и се разгаря ожесточена битка между тях. Според него това обаче няма да окаже никакво влияние върху избирателната активност.

''Тези, които са решили да гласуват, ще гласуват, с каквито и компромати да излязат партиите. В България мисля, че на тези неща вече отдавна никой не им обръща внимание'', посочи проф. Палангурски.

По думите му, обикновено компроматите служат за оправдание на политиците при ниски резултати на изборите. Според него тези избиратели, които ще гласуват, имат ясни убеждения за кого искат да дадат своя вот и трудно биха могли да бъдат повлияни.

''Това е част от българската политическа действителност и борба, като се върнем още от 1879 г. тя си е една и съща”, каза още проф. Палангурски. Той обясни, че общото между предизборните кампании сега и в миналото е, че всички са свързани с големи обещания, лъжи.

''Още на първите избори дядо Драган Цанков обещава на селяните да не плащат данъци, което са знаели, че няма да са се случи, но всички са се радвали и са гласували. Не сме постигнали голям прогрес от тогава, дори бих казал, че края на 19. и началото на 20. век и компроматите са по-ниско качество'', добави историкът. Той допълни, че това е в резултат на цялостното амортизиране на политическия елит на България.