„Мениджър” в аванс: Има приемственост в политиките

Консерватизмът не е на мода. И изначално е обречен на неуспех в България. Да си такъв, означава да си тесногръд, ограничен и да искаш да запазиш (изцяло или частично) статуквото. Не за друго, а защото си доволен от състоянието на българските политики и институции и икономическите резултати, произлезли от тях. Ще се съгласите, че това е изключително трудно за страна, която е на последно място по икономическо развитие в ЕС. В такава ситуация е естествено да свързваме надеждите за икономическо сближаване, за догонване на по-богатите страни, за по-справедливи и ефективни институции с нуждата от реформи. 

Все пак България отчете значително сближаване (макар и далеч от отличниците) след 1997-1998 г., а тежката икономическа криза след 2008 г. не премина в нов фалит на правителството или разпад на финансовата система. Същевременно определени сектори от икономиката постигнаха голямо разрастване в рамките на едно десетилетие, като част от тях се развиват успешно дори в условията на европейска стагнация. Това показва, че част от институционалната и регулаторната рамка в България стимулира растежа. Какво можем да откроим като работещо?

На първо място, валутният борд. Спомените избледняват, разбира се, но дори „сухата статистика” показва огромния разлом, прокаран през 1997 г. Паричният режим включваше не само фиксирането на курса на лева към една стабилна валута (германската марка тогава и после еврото). Ключови бяха други три компонента – забраната за централната банка да финансира правителството и банките, както и да манипулира лихвените проценти и кредита. Това наложи дисциплина на държавните финанси, като дефицитите постепенно намаляха, а в добрите години преди 2008. се превърнаха дори в излишъци. Банките пък трябваше да спазват значително по-тежки ограничения в кредитирането, така че да не разчитат на спасяване от БНБ. Отпадна и изкушението да се правят експерименти с „насърчаване” на кредита и харченето през активна монетарна политика. Тази нова рамка промени дългосрочно водените политики в страната – не само пряко по описания начин, но и чрез създаване на коренно различни визии за възможното и невъзможното. 

Лъчезар Богданов, „Индъстри Уоч”, целият текст - в списание „Мениджър” през април