Амнистия във Венецуела отваря пътя към освобождаване на стотици задържани

Временно изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес в четвъртък подписа закон за амнистия, който може да доведе до освобождаването на политици, активисти, адвокати и много други, като на практика признава, че правителството е държало стотици хора в затвора по политически мотиви.

Одобрението представлява обрат за властите в южноамериканската страна, които десетилетия наред отричаха да държат политически затворници. Това е последният политически завой след изненадващата военна операция на САЩ миналия месец в столицата Каракас, при който беше заловен тогавашният президент Николас Мадуро.

Очаква се мярката да облагодетелства членове на опозицията, активисти, защитници на човешките права, журналисти и много други, които са били преследвани от управляващата партия през последните 27 години. Но семейства, които се надяват на освобождаването на своите близки — някои от които са се събирали пред местата за задържане в продължение на седмици — казват, че временно изпълняващата длъжността президент Делси Родригес не е изпълнила по-ранните си обещания за освобождаване на затворници.

В дните след залавянето на Мадуро на 3 януари правителството на Родригес обяви, че ще освободи значителен брой затворници. Роднини и организации за защита на човешките права обаче разкритикуваха бавния темп на освобождаванията и строгите условия, при които много от освободените са поставени след напускането на затвора.

Новият закон не беше необходима предпоставка за освобождаване на затворници, но семействата се надяваха, че той може да ускори процеса. Някои хора, събрани пред местата за задържане в Каракас, проявиха нетърпение в четвъртък вечерта, след като надеждите им за незабавни освобождавания не се оправдаха, и се прибраха в палатките си, докато от високоговорител звучеше християнска музика.

Базираната във Венецуела организация за правата на затворниците „Форо Пенал“ отчита 448 освобождавания от 8 януари насам. Групата изчислява, че повече от 600 души все още са задържани по политически причини.

Родригес, която предложи законопроекта в края на миналия месец, подписа мярката малко след като тя беше одобрена от законодателния орган на страната. По време на подписването тя заяви, че това показва, че политическите лидери на страната „се освобождават от малко нетърпимост и отварят нови пътища за политика във Венецуела“.

Целта на закона е да предостави на хората „обща и пълна амнистия за престъпления или нарушения“, извършени през определени периоди след 1999 г., белязани от политически конфликти във Венецуела, включително „актове на политически мотивирано насилие“ в контекста на президентските избори през 2024 г. Последиците от тези избори доведоха до протести и арестуването на повече от 2000 души, включително непълнолетни.

Дебатът по законопроекта беше прекъснат миналата седмица, след като депутатите не успяха да постигнат съгласие по някои въпроси, включително дали лица, напуснали страната, за да избегнат задържане, могат да получат амнистия. Това разкри съпротивата на някои лоялни към управляващата партия представители срещу предоставянето на облекчения на членове на опозицията.

В четвъртък законодателите преодоляха разногласията, като позволиха на пребиваващите в чужбина чрез адвокат да поискат амнистия от тяхно име, вместо да бъдат принуждавани да се върнат във Венецуела, за да подадат искането лично. След като лице в чужбина подаде искане за амнистия, законът го защитава от арест при завръщането му в страната, за да се яви в съда по своята молба.

„Не е съвършен, но безспорно е голяма крачка напред за помирението на Венецуела“, заяви по време на дебата опозиционната депутатка Нора Брачо. „Той несъмнено ще облекчи страданието на много венецуелци.“

Лица, осъдени за нарушения на човешките права, военни престъпления, убийства, наркотрафик и корупция, не отговарят на условията за амнистия, както и хора, „които са преследвани или могат да бъдат преследвани или осъдени за насърчаване, подбуждане, призоваване, подкрепа, улесняване, финансиране или участие във въоръжени или насилствени действия срещу Венецуела от чужди държави, корпорации или лица“. Това може да изключи членове на опозицията, които са подкрепяли политиката на Тръмп спрямо Венецуела.

Общата амнистия отдавна е основно искане на венецуелската опозиция и организациите за защита на човешките права, но те приемат предложението с предпазлив оптимизъм и изразяват редица опасения относно допустимостта и прилагането му.

Законът беше критикуван в четвъртък от някои представители на опозицията, включително Педро Уручурту, директор по международните отношения на опозиционната лидерка и носителка на Нобелова награда за мир Мария Корина Мачадо.

Уручурту живее в изгнание от май, когато той и други сътрудници на Мачадо напуснаха аржентинския дипломатически комплекс в Каракас, където се укриваха повече от година, за да избегнат арест. Той отхвърли изискването в закона изгнаниците да се върнат във Венецуела и да се явят в съда.

„Истинската амнистия не изисква закони, а воля — нещо, което липсва в тази дискусия“, написа Уручурту в X. „Това е не само невалиден и нелегитимен закон, но и капан за печелене на време и повторна виктимизация на преследваните.“

Някои роднини на затворници призоваха Тръмп да окаже натиск върху правителството на Венецуела да освободи техните близки.

„Още от самото начало те са лъжци, измамници и подигравчици“, каза Мариелис Гусман за венецуелските власти, докато стоеше пред затвор в Каракас в четвъртък. „Това, което венецуелската държава направи, е злоупотреба с власт.“