Държавното погребение на Шиндзо Абе привлича както световни лидери, така и протести

Преди седмица глобалният елит се събра в Лондон за държавното погребение на британската кралица Елизабет II. Сега мнозина от лидерите се отправят към другия край на света за друго държавно погребение – на убития бивш премиер на Япония Шиндзо Абе. Погребението ще се проведе на 27 септември.

Изглежда обаче, че японците не са особено доволни от решението Абе да получи държавно погребение, не на последно място заради цената, която то ще коства, пише Би Би Си. Според оценките държавното погребение на бившия премиер ще струва 11,4 млн. долара

През последните няколко седмици съпротивата срещу държавното погребение нараства. Проучванията показват, че повече от половината от населението на страната сега е против провеждането му. Миналата седмица мъж се самозапали близо до офиса на министър-председателя в Токио. А в понеделник около 10 000 протестиращи маршируваха по улиците на столицата с искане за отмяна на погребението.

Но, от друга страна, събитието привлича съюзници на Япония от цял свят. Президентът на САЩ Джо Байдън няма да присъства, но неговият вицепрезидент Камала Харис ще бъде в Токио. На погребението ще присъства и министър-председателят на Сингапур Ли Сян Лун, както премиерът на Австралия Антъни Албанезе и три негови предшественици. Индийският премиер Нарендра Моди, който пропусна погребението на кралицата, ще лети за Токио, за да отдаде почитта си на Абе.

Какво означава за наследството на Абе фактът, че мнозина световни лидери ще присъстват на погребението му, но много хора собствената му страна са против провеждането на държавно погребение?

Първо, това не е нормално събитие. В Япония държавните погребения са запазени за членове на императорското семейство. Само веднъж, от Втората световна война насам, на политик е оказана тази чест - през далечната 1967 г. Така че фактът, че на Абе е уредено държавно погребение, е от голямо значение.

Отчасти това се дължи на начина, по който той умря - той беше застрелян на предизборен митинг през юли. Голяма част от Япония скърбеше за него. Той никога не е бил особено популярен, според проучванията на общественото мнение, но малцина биха отрекли, че той донесе на страната стабилност и сигурност.

Така че решението да се проведе държавно погребение за него също е отражение на неговото влияние. Никой не е служил по-дълго в кабинета на министър-председателя и може би никой друг следвоенен политик не е имал такова влияние върху позицията на Япония в света.

„Той изпревари времето си“, казва професор Казуто Сузуки, политолог и бивш съветник на Абе.

„Той разбираше променящия се баланс на силите. Че възходът на Китай, разбира се, ще наруши баланса на силите и ще промени реда в региона. Така че той искаше да поеме лидерството“, добавя Сузъки.

Професор Сузуки дава пример за влиянието на Абе със споразумението за Транстихоокеанското партньорство (TPP) - големият план на бившия президент на САЩ Барак Обама да обедини всички съюзници на Америка в Азиатско-тихоокеанския регион в една гигантска зона за свободна търговия.

През 2016 г., когато Доналд Тръмп извади САЩ от TPP, всички очакваха той да се срине. Но това не се случи.

Абе пое ръководството и създаде още по-объркващо като наименование Всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство или CPTPP.

Това неразбираемо като име споразумение сигнализира ново желание за Япония да поеме водеща роля в Азия. Той също изигра ключова роля в създаването на Quad, съюз между САЩ, Япония, Индия и Австралия.

Още по-значими са промените, които Абе направи в японската армия.

През 2014 г. тогавашният министър-председател прокара законодателство, което „изтълкува по нов начин“ пацифистката следвоенна конституция на Япония.

Това позволи на Япония да упражнява „колективна самоотбрана“, което означава, че за първи път след Втората световна война Япония е в състояние да се присъедини към своя американски съюзник във военни действия извън собствените си граници.

Законодателството беше изключително противоречиво, като последиците от него се усещат и днес. Хилядите, които маршируваха в Токио срещу държавното погребение, обвиняват Абе, че води Япония към война.

„Абе прие законопроекта за колективна самоотбрана“, каза протестиращият Мачико Такуми. „Това означава, че Япония ще се бие заедно с американците. Той направи Япония способна да влезе във война отново, затова съм против държавно погребение“, добави той.

Япония е страна, травматизирана от войната. Но не само спомените за атомните бомби карат хората да са против държавното погребение на Абе. Според неговите критици Абе е бил войнолюбец.

Следвоенната конституция на Япония ясно заявява, че страната „се отказва от правото да води война“. Ако искаше да промени това, Абе трябваше да свика референдум. Той обаче знаеше, че ще загуби. Вместо това неговият закон „изтълкува по нов начини“ позицията,  записана в конституцията.

„На Абе се гледа като на човек, който не е отговорен пред хората“, казва професор Коичи Накано