Ефектите от бойкота върху пазаруването в Хърватия

Повече от месец потребителите в Хърватия изразяват недоволството си от цените на стоките и услугите с бойкот на магазините и протести под различна форма, организирани от потребителската платформата "Ало, инспекторе" чрез социалната мрежа Фейсбук. Акциите са подкрепени от дружества за защита на потребителите, синдикати, политически партии и дори от министъра на икономиката и на финансите. Бойкотът впоследствие обхвана и други балкански страни, включително България.

Ентусиазмът от първия отказ да се пазарува, организиран на 24 януари, обаче се поохлажда с всеки следващ, сочат данните на данъчна служба за издадените касови бележки и отчетените обороти.

За този петък, 28 февруари, също е организиран бойкот, който ще протече под наслов: "Не давайте парите си независимо от натиска, предизвикателствата, ценовите отстъпки и промоциите", се посочва на страницата на организаторите във Фейсбук.

Преподавателката във Факултета по икономика на университета в Загреб доктор Мариана Иванов коментира пред БТА, че макар еуфорията от първия бойкот да е спаднала, ефект от протестния отказ от пазаруване има.

"Ефект имаше, защото хората осъзнаха, че намаляването на потреблението и избягването на ненужното пазаруване, особено пазаруването на продукти, които значително са поскъпнали, е единственият инструмент да се попречи на по-нататъшното увеличение на цените или да се накарат търговците, производителите и всички останали да предлагат възможно най-много продукти на промоция," каза Иванов.

Според нея интересът към бойкота се е разводнил, тъй като се организират едноседмични акции срещу пазаруването в определени вериги или на определи продукти като газирани напитки, бутилирана вода, препарати за миене, а всъщност потребителите не са доволни от цените на основни продукти, които се купуват всекидневно.

След първия бойкот правителството разшири списъка на продуктите с ограничени цени от 30 на 70, като в него бе включен и хлябът, а това донякъде намали недоволството. Търговците на дребно са задължени да предлагат поне един продукт от категория с ограничена цена и ясно да са обозначили този продукт.

Данък добавена стойност (ДДС) в Хърватия е 25 на сто, но през 2022 г. правителството намали на 5 процента ставката на ДДС за широка гама продукти като хляб, прясно месо, риба, яйца, плодове и зеленчуци и 13 на сто за някои санитарни продукти.

Сред резултатите, които отчитат от "Ало, инспекторе", е приетият от парламента миналата седмица закон, с който търговците се задължават да публикуват онлайн цените на стоките си, не само тези на промоция, чрез което да се дава достъп на приложения да ползват данните за сравняване на цените. Целта е по-голяма прозрачност и повишаване на конкуренцията. Като последица от бойкота се изтъкват и по-големите намаления в търговските вериги. Целта обаче е трайно понижение на цените, отбелязват от "Ало, инспекторе". Миналата седмица имаше и протести пред банките в страната, включително пред централната, след които няколко банки се отказаха да вдигат таксите си.

В борбата за по-ниски цени "Ало, инспекторе" включи тази седмица и свое приложение, с което потребителите могат да проверяват цените на продуктите в различни търговски вериги, както и да получават информация за предстоящи бойкоти.

От Хърватската асоциация на работодателите (HUP) обаче са на мнение, че без системни промени, насочени към дерегулиране на икономиката, намаляване на данъчната тежест и облекчаване на инвестиционните условия с цел засилване на конкуренцията сред търговците на дребно, ефектът от бойкота на магазините може да бъде само краткосрочен и незначителен, съобщава хърватската новинарска агенция ХИНА, като цитира бюлетина за анализи на асоциация "Фокус тиедна".

Според асоциацията бойкотите могат да окажат временно въздействие върху продажбите, но най-много биха пострадали дребните търговци, а на цялостната конкуренция в търговията на дребно ще бъде нанесена вреда, което противоречи на интересите на потребителите.

Причините за растежа на цените

През януари инфлацията в Хърватия, измерена според хармонизираната методология на Евростат, е била 5 на сто на годишна база, с което страната се нарежда на трето място в ЕС по ръст на цените след Унгария (5,7 на сто) и Румъния (5,3 на сто), и на първо в еврозоната. В ЕС инфлацията е била 2,8 на сто, а в еврозоната 2,5 на сто. 

"Причините за поскъпването на храните са многостранни и не се основават на политики или бизнес моделите на търговските вериги. Наред с растящите разходи на доставчиците, продажните цени на храните са под влияние на много други фактори, като изключително силния ръст на доходите на работещите в Хърватия (+14,7 на сто номинално или 11,8 на сто в реално изражение през 2024 г.), четвъртата най-висока ефективна ставка на ДДС в ЕС (20,3 на сто спрямо 16,6 на сто средно за ЕС и само 14,0 на сто в Италия), а също като цяло високата данъчна тежест върху труда и печалбите, сложните и скъпи бизнес процедури, сезонния шок, дължащ се на туризма, ръст на цените на енергоносителите над средните за ЕС, увеличени вложени разходи, особено за труд (+28 на сто за две години) и енергоносители (+75 на сто в търговията за две години), както и увеличен нетен внос", посочва Хърватската асоциация на работодателите, коментирайки първия бойкота на гражданите през януари в бюлетина си "Фокус тиедна", цитиран от изданието "Вечерни лист".

Хърватската народна банка посочи в коментар за поскъпването на стоките и услугите в периода 2021-2024 година, публикуван на сайта на институцията, че бързият растеж на потребителските цени в Хърватия през предходните месеци спрямо средната инфлация в еврозоната се дължи най-вече на силното вътрешно търсене на стоки и услуги на фона на изключително високия номинален и реален ръст на заплатите, особено в държавния сектор, но и в частния.

Това е една от причините за инфлацията в Хърватия и според Мариана Иванов. По думите й повишаването на заплатите в държавния сектор миналата година "в условия на недостиг на работна ръка и значителни инвестиции в инфраструктура, дигитализация, възобновяема енергия, обилно финансирани от европейски фондове," е оказал натиск върху заплатите и в частния сектор, като по този начин разходите за труд значително са се повишили и това се е отразило в цените на стоките и услугите.

В същото време ръстът на заплатите даде възможност за по-голямо потребление и заеми на гражданите, което допълнително създаде натиск върху поскъпването на стоките и услугите, посочва преподавателката от Факултета по икономика в Загреб.

По данни на сайта "Моята заплата" (MojaPlaća), цитирани от информационния сайт "Индекс", средната месечна нетна заплата в Хърватия миналата година е била 1346 евро, което е с 12 на сто повече, отколкото предходната година. От януари минималната брутна заплата е увеличена със 130 евро на 970 евро.

Сред причините за поскъпването на стоки и услуги Иванов посочва също високия ДДС от 25 процента за повечето стоки и услуги, както и спекулации през последните месеци около бъдещата цена на газа.

Според Иванов за поскъпването е допринесло и това, че много търговци са вдигнали цените шест и повече месеца преди въвеждането на еврото на 1 януари 2023 година, тъй като са знаели, че ще има ограничения в периода на въвеждане на единната валута. По думите й хърватите вече са свикнали, че еврото е тяхната валута, но хората все още не могат да усетят стойността на стоката или услугата в евро.

"Две евро им се струва малко, а 20 евро – джобни пари," посочва като пример Мариана Иванов.

Хърватия премина към еврото при курс 7,53450 куни за 1 евро.

Така и търговците, и производителите получиха възможност да увеличат цените твърде много, защото дори днес (две години след въвеждането на еврото) хората нямат усет за стойността на стоките и услугите, изразени в евро, обяснява тя.

Същевременно Иванов отбелязва, че разликата в доходите и имуществото на хърватите е нараснала значително.

"Някои хора буквално купуват независимо от цената (те всъщност са тези, които най-много подкрепят ръста на потреблението), докато много голяма част от хората нямат достатъчно доходи, за да закупят основни продукти и са най-засегнати от инфлацията," смята Иванов.

По думите й в момента цените в Хърватия не растат, след като правителството се е споразумяло с търговците и производителите да се откажат от част от печалбата, а същевременно хората са разбрали, че ограничавайки покупките си могат да оказват натиск на предлагащите стоки и услуги да не вдигат цените или дори да ги намалят.

От Хърватската асоциация на работодателите са на мнение, че растежът на цените ще се забави, когато потреблението спадне на базата на пазарни основания. Дори бойкотът да окаже краткосрочен натиск върху цените на дребно, много е вероятно причините, които стоят зад поскъпването на стоките и услугите, отново да станат доминантни, предупреждава организацията.