Финландия отново е най-щастливата страна на света. България минава с 8 позиции напред в Световния рейтинг на щастието

Финландия отново е начело в публикувания днес десети поред Световен рейтинг на щастието, изготвян по поръчка на ООН. Той обхваща периода от 2020 до 2022 г. и изследва нивото на щастие в 137 държави като взема предвид не само показатели като брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението и продължителност на живота на гражданите, но и нивото на корупция в страната, нивото на социална подкрепа за населението, способността на гражданите да вземат важни решения, които влияят на държавната и обществената политика.

България е на 77-о място, след страни като Филипините, Перу, Еквадор, Доминиканската република, Колумбия, Босна и Херцеговина. В сравнение с предишния рейтинг, обхващаш периода 2019-2021 г. обаче тя се изкачва с 8 места нагоре., сочи класацията

Тройката на върха остава непроменена и след лидера Исландия, втора и трета позиция съответно запазват Дания и Исландия. В топ 10 влизат още Израел, Холандия, Швеция, Норвегия, Швейцария, Люксембург, Нова Зеландия. На 15-то място са САЩ, следвани от Германия.

 Великобритания е на 19-о място, Франция - на 21-о, а Китай е на 64-о място. Афганистан, Ливан, Сиера Леоне и Зимбабве са най-нещастните в тазгодишната класация и съответно са в дъното на класацията. Русия е на 70-о място, Украйна на 92-ро.

От първото публикуване на доклада преди десет години, все повече хора вярват, че успехът на една държава трябва да се оценява по щастието на хората, които живеят в нея, посочват авторите на тазгодишния доклад. Нараства и консенсусът за това как трябва да се измерва щастието, което означава консенсус означава, че националното щастие вече може да се превърне в оперативна цел за правителствата, подчертават те. Затова, в новото изследване те задават и нова рамка за дефиниция за щастие като поставят следните въпроси:

1. Какъв е консенсусният възглед за измерването на националното щастие и какви видове поведение изисква той от индивидите и институциите?

2. Как доверието и доброжелателността спасиха животи и подкрепиха щастието през последните три години на COVID-19 и други кризи?

3. Какво е ефективност на държавата и как тя влияе на човешкото щастие?

4. Как алтруистичното поведение на индивидите влияе върху собственото им щастие и хората около тях, както и на щастието на цялото общество?

5.  Колко добре данните от социалните медии ни позволяват да измерваме преобладаващите нива на щастие и страдание?

„Рейтингът на щастието“ на ООН (World Happiness Report) взема предвид седем основни фактора, които влияят върху оценката на жизнения стандарт в различни страни по света:

• БВП на глава от населението;

• социално подпомагане на населението;

• продължителността на живота и нивото на здраве на населението;

• свобода на избор и вземане на решения, които засягат живота;

• степента на социална взаимопомощ между гражданите, включително участие в благотворителност;

• нивото на корупция;

• усещане за антиутопия на случващото се.

Коментирайки един от нематериалните фактори - „Свободата да избираш и вземаш важни житейски решения“, съставителите на рейтинга казват: „Основният въпрос е: доколко сте доволни или не от свободата да избирате определени действия в живота си? Това включва основните човешки права на свобода на словото, мнението и събранията, както и нивото на дискриминация, основана на расов, пол, национален и религиозен статус, свобода на избор на място за обучение и работа и др.

Една от неочакваните констатации за съставителите на настоящата класация е, че въпреки двете години на пандемия с многобройни локдауни, самоизолация, повишена смъртност и спад в икономическата активност, нивото на щастие в много страни се е оказало устойчиви на тези негативни събития.

„За да обясним тази устойчивост, събрахме информация как обществената подкрепа, доверие и взаимопомощ помагат да се поддържа щастие по време на кризи. Например в държави, които през 2020-2021 г. се опитаха да намалят скоростта на предаване на вируса, а населението се отнасяше към това с разбиране и доверие, беше отбелязан по-нисък процент на смъртност и в резултат на това по-високо ниво на удовлетворение от преживените събития", се казва в доклада. Не всички страни обаче поеха по този път и скоро се появиха нови разновидности на вируса, което през 2022 г. стана очевидно забележимо във връзка с щама Омикрон. Но въпреки това по-високите нива на обществено доверие и подкрепа за отговора на вируса очевидно са имали пряко въздействие върху по-ниската смъртност в редица страни.", обобщават те.

Като друг ключов фактор за устойчивостта на негативните събития от последните години експертите на ООН определят добротата и човеколюбието.

„През 2020 г. и особено през 2021 г. имаше скок на проявите на хуманност по света – данните за 2022 г. показват, че броят на действията на граждани в интерес на други хора и общество се е увеличил с една четвърт в сравнение с периода преди пандемията. Държави като Украйна и Русия следваха световната тенденция през 2020-2021 г. През 2022 г. тази тенденция се засили допълнително в Украйна, но отслабна в Русия и независимо от огромните мащаби на страдание оценката на отношението към живота в Украйна (по данни към септмеври 2022 г.) се оказа по-висока, отколкото през 2014 г., което до голяма степен се обяснява с по-сплотения дух за постигане на обща цел, човеколюбие и доверие във водачите, начело на държавата.", коментират авторите на доклада.

Оценката на стандарта на живот на населението в различните страни, като се вземат предвид не само икономически показатели като БВП на глава от населението, отдавна се счита от експертите на ООН за перспективен подход. Първият „рейтинг на щастието“ е съставен от група експерти и изследователски организации, поръчани от ООН през 2012 г. Докладът беше първият, който изложи принципите на световното щастие, причините за щастието и бедността и последствията, които бяха обособени в казуси.