Инфлацията в Япония се забави до най-ниското си ниво от четири години

Основните потребителски цени в Япония са забавили темпа си на растеж през април до най-ниското си равнище от четири години заради държавните субсидии за горива и образование, показват правителствени данни, цитирани от Ройтерс и БТА. Анализатори обаче очакват поскъпването на енергоносителите вследствие на войната в Близкия изток да ускори отново ръста на цените през следващите месеци.

Въпреки че правителствените мерки частично ограничават натиска от енергийния шок, представители на централната банка на Япония (Bank of Japan - BOJ/"Банк ъв Джапан") смекчават тона си по отношение на възможно повишаване на лихвите през юни, като насочват вниманието си към разширяващите се инфлационни рискове.

Основният индекс на потребителските цени (CPI) в Япония, който изключва променливите цени на пресните храни, е нараснал с 1,4 на сто през април на годишна база. Това е значително под отчетеното увеличение от 1,8 на сто през март и под средната пазарна прогноза за ръст от 1,7 на сто.

Това е най-слабият темп на ръст от март 2022 г. насам. Данните показват, че спадът от 10,6 на сто в таксите за образование е ограничил инфлацията в сектора на услугите и е компенсирал устойчивото поскъпване на редица други стоки, включително храните.

Индексът, който изключва както енергията, така и пресните храни и се разглежда от централната банка на Япония като по-точен показател за инфлацията, нарасна с 1,9 на сто през април, като темпът се забавя спрямо отчетените 2,4 на сто през март.

„Въпреки че инфлационният натиск отслабна през април, той вероятно отново ще се засили скоро. Затова очакваме Японската централна банка скоро отново да започне да повишава лихвените проценти“, коментира Абхиджит Сурия, старши икономист за Азиатско-тихоокеанския регион в „Кепитъл икономикс“ (Capital Economics).

Данните са сред факторите, които централната банка ще анализира на следващото си заседание през юни, когато пазарите очакват повишаване на основната краткосрочна лихва до 1 на сто спрямо сегашните 0,75 на сто.

Междувременно пазарите остават разтревожени, след като войната с Иран на практика блокира Ормузкия проток - ключов маршрут за около една пета от световните доставки на петрол и природен газ. Това доведе до рязко поскъпване на суровия петрол и засилване на долара като валута убежище спрямо йената, посочва Ройтерс.

Конфликтът усложнява плановете на Японската централна банка за повишаване на лихвите, тъй като едновременно засилва инфлационния натиск и натоварва японската икономика, която е силно зависима от вноса на енергийни суровини от Близкия изток.

Инфлацията на производствените цени - водещ индикатор за потребителските цени, се е ускорила през април с най-бързия темп от три години, след като войната с Иран е повишила цените на петрола и химическите продукти. Това допълнително подкрепя очакванията за скорошно увеличение на лихвените проценти.

Членът на Управителния съвет на Японската централна банка Джунко Коеда заяви, че следи внимателно скоростта и мащаба на прехвърлянето на по-високите производствени цени към потребителската инфлация при определянето на бъдещата лихвена политика.

„Смятам, че е разумно основният лихвен процент да бъде повишаван с подходящ темп, за да се овладее високата инфлация, като същевременно се отчита въздействието върху икономиката“, посочи Коеда. По думите ѝ енергийният шок може да изтласка базисната инфлация над целта на централната банка от 2 на сто.

Очаква се управителят на Японската централна банка Казуо Уеда да произнесе реч на 3 юни, която ще бъде внимателно анализирана от пазарите за сигнали дали институцията действително ще пристъпи към повишение на лихвите на заседанието си на 15 и 16 юни.