„Иран не е наша война“: Как Европа се опълчи на Тръмп

Последните коментари на самопровъзгласилия се за трансатлантик германски канцлер Фридрих Мерц са необичайно директни. Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп поиска от държавите да се присъединят към глобални усилия срещу Иран и да разположат кораби, за да отворят Ормузкия проток, чието почти пълно блокиране държи световната икономика в затруднено положение, той беше отблъснат от някои от най-близките съюзници на Америка, пише Ройтерс.

Мерц каза пред германските законодатели в сряда, че е съгласен, че на Иран не трябва да се позволява да представлява заплаха за съседите си, но изрази съмнения относно обосновката на войната между САЩ и Израел.

„До ден днешен няма убедителен план за това как тази операция може да успее. Вашингтон не се е консултирал с нас и не е казал, че е необходима европейска помощ“, заяви той пред законодателите.

„Бихме посъветвали да не се следва този курс на действие по начина, по който се следва досега. Затова заявихме, че докато войната продължава, няма да участваме в осигуряването на свобода на корабоплаване в Ормузкия проток, например, с военни средства“, добави той.

Европейските лидери отхвърлиха прякото военно участие в американски операции срещу Иран, предпазвайки се от въвличане в непредсказуем конфликт, чиито цели те не разбират напълно и който е непопулярен сред собствените им граждани.

По този начин те изчисляват, че ползите от това да стоят настрана надвишават многобройните рискове за трансатлантическите връзки, които вече са под сериозно напрежение заради всичко - от войната в Украйна до тарифните спорове.

Министърът на отбраната на Мерц – Борис Писториус беше също толкова директен, колкото и неговият шеф в понеделник: „Това не е наша война, ние не сме я започнали.“ Повтаряйки позицията на Германия, френският президент Еманюел Макрон също заяви: „Ние не сме страна в конфликта“.

Европейци срещу войната в Иран

Европейците отдавна се тревожат, че гневът на Тръмп може да означава, че той ще намали подкрепата на САЩ за Украйна или ще се опита да принуди Киев да приеме сделка, която е в полза на Москва. Дори самото съществуване на НАТО е поставено под въпрос, като европейските страни бяха изненадани от плановете на Тръмп от началото на годината да отнеме Гренландия от Дания, член на НАТО.

Макар че не дава индикации, че планира да накаже съюзниците от НАТО, Тръмп заяви, че са направили „много глупава грешка“, като не са се присъединили към САЩ във военните им операции в Иран.

Тръмп изрази особено презрение към британския премиер Киър Стармър, който според него „не е Уинстън Чърчил“ – лидерът на Великобритания по време на Втората световна война.

Но Стармър и други имат общественото мнение на своя страна. Анкета на YouGov показа, че британците се противопоставят на атаките срещу Иран с 49% срещу 28%.

Това принуди популистката партия „Реформирай Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж и опозиционните консерватори да смекчат първоначалната си подкрепа за ударите на САЩ и Израел.

„Аз съм най-големият критик на Киър Стармър, но словесната война, идваща от Белия дом, е детинска“, каза лидерът на консерваторите Кеми Баденох.

„Не ми харесва да виждам как нашият министър-председател бива критикуван от чуждестранни лидери“, каза Робърт Дженрик от „Реформирай Обединеното кралство“.

В Испания премиерът Педро Санчес бързо осъди атаките срещу Иран като безразсъдни и незаконни и отхвърли заплахите на Тръмп да прекрати търговията с Испания, ако не позволи съвместно управлявани бази да бъдат използвани за войната.

„Със сигурност няма да бъдем ничии васали, няма да толерираме никакви заплахи и ще защитаваме ценностите си“, заяви вицепремиерът Мария Хосе Монтеро по-рано през март.

Позицията на правителството е широко споделяна от испанците, като 68% от запитаните в анкета на испанската компания 40db са заявили, че са против войната.

Проучване на ARD DeutschlandTrend показа, че 58% от германците са против войната, докато 25% я подкрепят. Критики идват дори от крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, която опитва да поддържа добри отношения с администрацията на Тръмп.

„Доналд Тръмп започна като президент на мира - ще завърши като президент на войната“, каза нейният съпредседател Тино Хрупала.

Европейците се стремят да управляват непредвидимостта на Тръмп

Европейските правителства казват, че не искат да влизат във война, за която не са били консултирани и където не могат да видят крайната цел.

Европейски служител, който поиска да остане анонимен, заяви, че американските военни цели не са дефинирани или ясни и вероятно са различни от военните цели на Израел, особено по отношение на смяната на режима.

В друг знак за напрежението, Мерц и други критикуваха Тръмп за разхлабването на петролните санкции срещу Русия в опит да охладят покачващите се световни цени, което предполага, че САЩ са изненадали съюзниците си.

Европейските сили реагираха на войната в Иран по свои собствен начин.

Стармър заяви, че Великобритания работи със съюзниците си по план за повторно отваряне на Ормузкия проток, през който се транспортира 20% от световния петрол.

Франция се стреми да сформира коалиция за осигуряване на сигурността в пролива, след като ситуацията със сигурността се стабилизира - и без участието на САЩ.

През последната седмица Париж се консултира с европейски, азиатски, и арабски държави от Персийския залив относно план, който в крайна сметка би позволил военни кораби да ескортират танкери и търговски кораби.

Такъв план би включвал политически и технически разговори, включително с морската индустрия, застрахователи и други, каза Макрон. „Тази работа ще изисква дискусии и деескалация с Иран.“

В крайна сметка европейските лидери се стремят да демонстрират единство и да управляват това, което виждат като непостоянство в ръководство на Тръмп.