Каква е историята на конфликта между Индия и Пакистан?

През нощта на 6 срещу 7 май Индия атакува Пакистан с ракети, като обяви, че целите са свързани с терористични групировки. Правителството в Исламабад обаче обеща да отговори на нападението и заяви, че поразените обекти са изцяло цивилни. 

Тепърва ще стане ясно докъде ще ескалира конфликтът, който не е първият в историята на двете държави. 

Историята на конфликта между Индия и Пакистан е сложна и дълбоко свързана с политическите, религиозните и териториалните разногласия, които възникват след разделянето на Британска Индия през 1947 г. Основният източник на напрежение е спорът за региона Кашмир, който и двете страни считат за свой. 

При разделянето на субконтинента на две независими държави – Индия с хиндуистко мнозинство и Пакистан с мюсюлманско мнозинство – отделните автономни региони е трябвало да изберат към коя страна да се присъединят. Кашмир, с мюсюлманско мнозинство, но управляван от хиндуистки махараджа, става обект на конфликт, когато махараджата решава да се присъедини към Индия, предизвиквайки възмущение в Пакистан. 

Това решение води до първата война между двете страни през 1947–1948 г., която завършва с подялбата на Кашмир на индийска и пакистанска част, разделени от Линията на контрол. Освен Кашмир, напрежението се подхранва от религиозни различия, националистически амбиции и взаимни обвинения в подкрепа на терористични групи, което задълбочава недоверието между двете нации. 

Колко войни водят Индия и Пакистан помежду си през годините?

От 1947 г. насам Индия и Пакистан водят четири големи пълномащабни войни, между които има и множество по-малки сблъсъци. Първата война (1947–1948) установява разделянето на Кашмир, но не решава спора. 

Втората война през 1965 г. също е предизвикана от опити за контрол над Кашмир, като Пакистан се надява да предизвика въстание в региона, но военните действия завършват без значителни териториални промени. 

Третата война през 1971 г. не е свързана директно с Кашмир, а с борбата за независимост на Източен Пакистан (днешен Бангладеш), където Индия подкрепя сепаратистите, а Пакистан губи значителна част от територията и населението си. 

Четвъртата война, известна като Каргилският конфликт през 1999 г., е ограничен сблъсък, при който пакистански сили и подкрепяни от тях бойци проникват в индийската част на Кашмир, предизвиквайки международен натиск и оттегляне на Пакистан. 

Освен тези войни, двете страни редовно си разменят артилерийски обстрел през Линията на контрол, а терористични атаки, като тези в Мумбай през 2008 г., допълнително изострят отношенията. 

Как Индия и Пакистан стават ядрени държави?

Развитието на ядрените програми на двете страни е ключов момент в ескалацията на конфликта. И Индия, и Пакистан започват да развиват ядрени технологии през 70-те години, мотивирани от регионални и глобални амбиции за сигурност. 

Индия провежда първия си ядрен тест през 1974 г., което подтиква Пакистан да ускори собствената си програма, подпомагана отчасти от международни съюзници като Китай. През 1998 г. и двете държави извършват серия от ядрени тестове, официално заявявайки статуса си на ядрени сили. Това превръща конфликта им в един от най-опасните в света, тъй като потенциалът за ядрена война заплашва не само региона, но и глобалната стабилност. 

Въпреки международните усилия за посредничество и споразумения за контрол на оръжията, спорът за Кашмир остава нерешен, а ядрените арсенали на двете страни продължават да бъдат фактор за сдържане, но и за повишена опасност.

По данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира от 2024 г., индийският арсенал е около 164 ядрени бойни глави, а този на Пакистан - 170.