Канада изпраща високопоставени представители за откриването на консулство в Гренландия

Канада е на път да открие първото си дипломатическо представителство в Гренландия — значим жест на солидарност след заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да поеме контрол над острова.

Делегация от високопоставени канадски представители, сред които генерал-губернаторът Мери Саймън и външният министър Анита Ананд, пътува в петък до столицата Нуук, за да открие официално канадското консулство. Делегацията е придружена от кораб на Канадската брегова охрана, съобщава BBC.

Преди пътуването Саймън заяви в реч, че Канада „твърдо подкрепя народа на Гренландия, който сам ще определи своето бъдеще“. Посещението съвпада с подобна визита на френски представители, които също ще открият свое консулство в Гренландия в същия ден.

Канадската и френската мисии представляват историческо разширяване на чуждестранното дипломатическо присъствие в Гренландия. До тази седмица само Исландия и САЩ имаха официални консулства в Нуук.

Това е и сигнал за продължаващата подкрепа на съюзниците от НАТО към Гренландия, след като Тръмп нееднократно заяви, че САЩ трябва да „притежават“ острова по съображения за национална сигурност.

По-късно президентът смекчи позицията си, като каза, че сега проучва възможността за споразумение след разговори с Дания, европейски съюзници и Канада.

Гренландия отдавна е във фокуса на Канада. Откриването на консулството беше обявено за първи път в началото на 2024 г., когато Отава преразгледа своята арктическа външна политика. Първоначално официалната част бе планирана за края на 2025 г., но беше отложено заради неблагоприятни метеорологични условия.

Сега консулството има още по-голямо значение, казва Майкъл Майърс, професор в Университета на Британска Колумбия и автор на няколко книги за Арктика.

„По-скоро съм изненадан, че това не се е случило по-рано, предвид важните връзки между Гренландия и арктическа Канада“, допълва той.

Майърс отбелязва, че Икалуит — столицата на канадската територия Нунавут — е само на един час полет от Нуук. Канадските инуити също споделят силна връзка с гренландските инуити — връзка, подчертана и от инуитските корени на генерал-губернатор Саймън.

„Нейното посещение е потвърждение на най-високо равнище на културните и етническите връзки между арктическа Канада и Гренландия“, каза Майърс. „Това е изключително силно послание.“

Саймън, която е израснала в Нунавик в северен Квебек, е първият канадски генерал-губернатор, посетил Гренландия от 1982 г. насам. Но контактът ѝ с арктическата територия започва много по-рано — още в детството ѝ, когато е слушала песни на гренландски инуити по късовълновото радио на баба си.

„Тя казваше: ‘Това са нашите роднини, които живеят в далечни земи. Ние сме един народ’“, разказа Саймън по-рано тази седмица на конференцията Arctic Frontiers в Норвегия, малко преди пътуването си до Нуук.

Натан Обед, президент на Inuit Tapiriit Kanatami — организацията, представляваща канадските инуити — заяви пред BBC, че консулството е резултат от години застъпничество от страна на неговата общност за по-тесни връзки.

Обед каза, че около 50 канадски инуити ще пристигнат с чартърен полет от Монреал в Нуук, за да присъстват на церемонията в петък.

По думите му инуитите в Канада възприемат заплахите на САЩ към Гренландия особено болезнено заради общата си история на колонизация, както и заради изказванията на Тръмп по адрес на самата Канада.

„Притесняваме се, че Съединените щати може да се върнат към по-сериозни идеи за анексиране на Канада и превръщането ѝ в 51-вия щат, и се опасяваме, че Inuit Nunangat — нашата родина — е една от ключовите причини САЩ да подхранват подобни настроения“, каза Обед.

Тръмп оправда идеята за американско поемане на контрол над Гренландия с твърдения, че Дания не успява да защити адекватно острова от руски или китайски заплахи.

Според публикация на NBC News от средата на януари той е отправял подобни критики и към арктическия регион на Канада в частни разговори през последните седмици.

Арктика отдавна е определяна като уязвима зона от последователни канадски правителства, а Обед призна, че инфраструктурата там — като пътища и електропреносни връзки — остава ограничена, което вреди както на националната сигурност, така и на хората, които живеят в северните региони.

Правителството на премиера Марк Карни обеща целогодишно военно присъствие в Арктика и пое ангажимент за над 1 млрд. канадски долара (730 млн. щатски долара; 540 млн. британски лири) за инфраструктурни проекти в северните райони, които ще се използват както от цивилни, така и от военните.

Външният министър Ананд определи отбраната на Арктика като „безусловен приоритет за националната сигурност на това правителство“.

„Това не е второстепенен въпрос, не е регионален проблем, а е в центъра на начина, по който защитаваме Канада в собствения си двор и допринасяме за глобалната сигурност“, заяви тя на Нордическо-канадския арктически симпозиум миналата седмица.

Освен откриването на канадското консулство генерал-губернатор Саймън ще се срещне и с министър-председателя на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен, а Ананд ще проведе разговор с външния министър на територията Вивиан Моцфелд.