Лидери на COP31: Без спешни мерки за климата светът никога няма да бъде същият

Липсата на мащабен отговор на климатичната криза означава, че „светът, който познаваме, свършва“, предупреди президентът на застрашените Маршалови острови, докато десетки лидери се събраха в Турция за климатичната среща на върха COP31.

Хилда Хайне, един от неколцината лидери на тихоокеанските острови, произнесли пламенна реч на COP31 в сряда, заяви пред останалите държавни глави, че преминаването на температурната цел от 1,5°C по Парижкото споразумение би означавало вълните да "поглъщат" бреговете и наводнения да унищожават градове, училища и болници.

Тя описа как през юли е видяла ярки, пищни корали под водата на родния си остров, които само няколко месеца по-късно са побелели напълно, пише The Guardian.

„Време е да се събудим“, каза Хайне. „Нашият отговор на заплахата от превишаване на целта трябва да бъде мащабен, или светът, който познаваме, свършва.“

Миа Мотли, министър-председател на Барбадос, също разкритикува правителствата, които „не са се постарали достатъчно“ да ограничат емисиите след Парижкото споразумение.

„ООН ни казва, че дори всяко едно обещание да бъде изпълнено, вървим към затопляне от 2,6 градуса“, заяви тя. „При настоящите политики ще стигнем до 2,8 градуса.“

„Нека бъда ясна: превишаването не е нова цел. Това е дълг – топлинен дълг, взет назаем срещу бъдещето на нашите деца. И той трябва да бъде изплатен.“

Откриването на срещата на международните лидери в третия ден на COP31 премина под знака на пламенни речи, редуващи се с енергични изпълнения на турска музика и танци.

Антониу Гутериш, генералният секретар на ООН, обвини измамната индустрия за изкопаеми горива и държавите, които „продължават да разширяват производството на изкопаеми горива, докато твърдят, че са ангажирани с целта от 1,5°C“. Речта му – залп, целящ да даде тласък на преговорите – беше една от последните, които Гутериш, пламенен защитник на климата, ще произнесе като генерален секретар, преди да се оттегли от поста следващия месец.

„Нуждаем се от извънредно ускорение“, каза Гутериш. „Нашата планета се нагрява. Часовникът тиктака. Време е или да действаме, или да изгорим.“

„Изкопаемите горива трябва да последват съдбата на динозаврите“, добави той. „И това няма да се случи от само себе си. Динозаврите не са имали лоби – изкопаемите горива имат.“

Гутериш заяви, че петролните и газовите компании са изопачили науката и са забавили действията по климатичната криза, и призова за данък върху свръхпечалбите им, натрупани от войната в Иран.

„Време е да се откажем от този навик и да сложим край на зависимостта от изкопаемите горива“, каза той под бурни аплодисменти. „Време е правителствата да обложат тези свръхпечалби и да ги използват, за да помогнат на уязвимите страни да се възстановят. Замърсителите трябва да плащат.“

Необичайно е, че Турция е съдомакин на COP заедно с Австралия, като лидерите на двете страни – съответно Реджеп Тайип Ердоган и Антъни Албанезе – похвалиха партньорството.

Ердоган заяви, че иска COP31 да бъде запомнена като повратна точка в климатичната криза, и призова държавите да действат, вместо само да дават обещания.

„Всяка минута, в която не успяваме да постигнем целите от Парижкото споразумение, рисковете и разходите, пред които сме изправени, продължават да растат“, каза турският президент.

В понеделник обаче, далеч от конферентната зала, Ердоган отпразнува откриването на две нови петролни находища с прогнозен потенциал от 135 милиона барела.

В речта си пред световните лидери Хайне каза, че всеки нов петролен кладенец и всяко изкопано парче въглища са заплаха за бъдещето на нейната страна. Без да назовава конкретен производител на петрол или газ, тя добави: „Откриването на нови ресурси от изкопаеми горива не е повод за празнуване, а повод за страх.“

Албанезе заяви, че конференцията е „исторически момент“ за Австралия. Страната е един от най-големите износители на въглища и втечнен газ в света. Албанезе каза, че правителствата носят „тържествена отговорност“ да действат по климатичната криза, но беше разкритикуван, че в речта си не спомена изкопаемите горива.
Събирането на лидерите беше сравнително скромно.

Макар че според ООН са присъствали 91 национални лидери, ключови фигури като Доналд Тръмп от САЩ и Си Дзинпин от Китай отсъстваха. Може би показателно е, че някои други лидери, отказали участие, включително френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, вместо това заминават за Ирландия за конференция по въпросите на изкуствения интелект.

Почти всяка страна на COP31 изостава в намаляването на емисиите, като финансирането за държавите, най-уязвими към екстремни горещини, наводнения, пожари и други климатични бедствия, е недостатъчно.

Въпреки че светът стремително преминава границата от 1,5°C и навлиза в разгара на едно от най-силните явления „Ел Ниньо“ в историята, има малко признаци, че преговорите ще доведат до по-нататъшен напредък в постепенното премахване на затоплящите планетата изкопаеми горива.

„Усещам чувство на паника тук, сред научната общност“, каза Бил Хеър, климатолог и главен изпълнителен директор на Climate Analytics, описвайки напрегнати разговори с учени, изследващи тропическите гори и криосферата. „Настроението сред учените постепенно помрачнява. Всъщност хората споделят, че имат чувството, че нещата са тръгнали назад.“

Малките островни държави са изправени пред екзистенциална заплаха от покачването на морското равнище и са сред страните, най-изложени на катастрофа, когато глобалното затопляне надхвърли 1,5°C.

Програмата на ООН за околната среда установи, че подобно превишаване вече е неизбежно, и предупреди, че последиците му върху ледените региони ще бъдат толкова пагубни, че то трябва да бъде възможно най-кратко и минимално.

Други световни лидери подчертаха неотложността на този момент на множество кризи и необходимостта многостранната дипломация най-накрая да даде резултат. Гордана Силяновска-Давкова, президент на Северна Македония, заяви:

„Ние сме първото поколение, което напълно разбира последиците от избора си – и може би последното, което има време да промени курса. Бъдещите поколения ще живеят с последиците от нашите решения.“

Наташа Пирц Мусар, президент на Словения, каза:

„Ако не можем да се съгласим, че човешкото достойнство и уважението към природата трябва да бъдат в основата на нашите решения, тогава, честно казано, какво остава да ни обединява?“