МВФ предупреждава: Дългът и изкуственият интелект задълбочават глобалните икономически рискове

Богатите и бедните държави трябва да предприемат по-бързи действия за намаляване на дълга и ограничаване на нарастващото неравенство, докато икономиките им се справят с тройния натиск от бума на изкуствения интелект, високите заеми и сътресенията, причинени от войните в Близкия изток и Украйна, заяви в сряда ръководителят на МВФ.

„Изправени сме пред много трудни политически решения“, каза управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева в реч в Сингапур преди есенните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат следващата седмица в Банкок.

„Моето послание към икономическите политици по света следващата седмица ще бъде следното: не можем повече да отлагаме необходимите политически действия. Разполагате с инструментите, сега проявете мъдростта да ги използвате“, каза тя.

На срещите в Банкок финансовите министри и управителите на централните банки от 191-те страни членки на МВФ и Световната банка ще оценят състоянието на световната икономика и ще обсъдят стратегии за подкрепа на финансовата стабилност и устойчивия растеж, предава Асошиейтед прес.

Според Георгиева най-тежките последни удари върху глобалното благосъстояние са дошли от конфликтите в Близкия изток, Украйна и други региони. Но прекомерната задлъжнялост се превръща във все по-голямо бреме както за богати държави като САЩ, Япония и Германия, така и за страните с ниски доходи, които са принудени да избират между разходи за обществено благосъстояние и изплащане на тежки заеми в условията на високи лихвени проценти, отбеляза тя.

Георгиева посочи и рисковете, свързани с бързото разширяване на капацитета на центровете за данни, необходими за развитието на изкуствения интелект. Този процес е помогнал за покачването на цените на акциите до рекордни нива на много места и е подкрепил силния икономически растеж въпреки високите енергийни разходи, свързани с войната с Иран. Очаква се инвестициите в ИИ да надминат, в относителен мащаб, разходите за изграждане на железопътни линии, електропреносни мрежи и телекомуникационни мрежи.

„И да го обичате, мразите го или се страхувате него, изкуственият интелект вече е тук и бързо се превръща в ключов фактор за относителния успех на държавите в световната икономика“, каза тя.

Строителният бум, свързан с ИИ, подпомага стабилните корпоративни печалби, но също така допринася за по-висока инфлация. Според Георгиева съществува забавяне между мащабните инвестиции и реалното проявление на ползите от изкуствения интелект.

„Ако печалбите се окажат по-ниски от очакваното“, предупреди тя, „задлъжнялостта на големите технологични компании и значителните, нарастващи глобални инвестиции в американски акции могат да превърнат едно разочарование в широкообхватен шок.“

Седем от десетте водещи държави в света по търговия, свързана с ИИ, се намират в Азиатско-тихоокеанския регион, където делът на глобалната икономическа активност е нараснал до 43% спрямо 25% през 1991 г., когато срещите за последен път са били проведени в Банкок.

Докато Китай, Индия, Япония, Южна Корея, Тайван и други държави със силен технологичен сектор се възползват от бума на изкуствения интелект, повечето други страни остават извън този процес, каза Георгиева. Това допринася за увеличаване на икономическото неравенство. Освен това ИИ повишава търсенето на енергия, което води до по-високи цени на горивата, торовете, храните и други ключови суровини.

Тя призова правителствата да ограничат публичните разходи и при необходимост да повишат цената на заемите, за да държат инфлацията под контрол, като същевременно защитават най-уязвимите групи в обществото.

Според Георгиева са необходими политики, които да гарантират ефективно регулиране на изкуствения интелект, обучение и преквалификация на работниците, по-гъвкави пазари на труда, насърчаване на предприемачеството и подобряване на енергийната сигурност.