Остатъкът от века: Какво ще се случи, когато населението на Земята спре да расте

През по-голямата част от човешката история броят на населението на земята нараства много бавно. Изчислено е, че 10 000 години пр. н. е. на Земята е имало 4 милиона души, а през следващите 10 хилядолетия то е достигнало едва 190 милиона. Дори през 1800 г. общият брой на хората е бил под 1 милиард.

Оттогава, благодарение на напредъка в медицината, подобряването на санитарно-хигиенните условия на живот и производството на храни, световното население е нараснало драматично. До 1900 г. то е наброявали 1,65 милиарда души, а към 2000 г. вече е над 6 милиарда. А през следващите две десетилетия населението на света достигна 7,7 милиарда души.

Някъде, около 2100-та...

Но скоро – поне в контекста на човешката история – броят на хората на Земята ще спре да нараства. Според последните данни на ООН демографите изчисляват, че това ще се случи около 2100 година. По това време се очаква световното население да бъде малко под 11 милиарда.

Човечеството е преживявало обезлюдяване и преди – смята се, че "Черната смърт" е отнела живота на около 200 милиона души. Но този път ще бъде различно. „В миналото, когато световното население е намалявало е било, защото много хора са умирали от болести и войни“, обяснява Том Фогъл, икономист от Калифорнийския университет в Сан Диего. Сега този предстоящ обрат ще е в резултат от това, че хората ще имат по-малко деца като следствие от нарастващите доходи и нива на образование, особено за жените, дори в развиващите се страни, смята той.

Винаги има известна несигурност в прогнозите, но Фогл отбелязва, че демографските оценки обикновено са по-точни от социалните или икономически оценки. Това се дължи на факта, че изследователите приблизително знаят колко хора и на колко години живеят на планетата в момента. Следователно те могат да преценят с известна сигурност колко хора ще достигнат детеродна възраст през следващите няколко десетилетия. Което пък означава, че може да се предположи колко деца ще имат тези хора.

Според икономиста, дори ако бъдещата раждаемост леко се отклони от очакваното, това няма да промени факта, че някъде през следващите 100 години световното население ще достигне своя връх. И той вярва, че е малко вероятно населението да расте допълнително, освен ако няма значително увеличение на раждаемостта (може би в резултат на политическо движение, насърчаващо хората да имат много деца, както се случи в Китай в средата на 20-ти век).

Тъй като някои от факторите, които определят какво ще бъде населението след 80 години, вече са налице днес, могат да се предвидят големи демографски промени. „Докато световното население се стабилизира, Африка ще бъде най-големият регион в света по отношение на населението... и ислямът ще бъде най-разпространената религия в света“, казва Фогл.

И нещо особено важно -  човешката популация като цяло ще застарява. Според ООН през осемте десетилетия от 2020 г. до 2100 г. броят на хората на 80 и повече години ще нарасне от 146 милиона на 881 милиона; за същия период от време средната възраст на хората на планетата ще се увеличи от 31 на 42 години.

Когато населението на една страна застарява по този начин, „това обикновено създава големи проблеми за политиките на страната“, казва Фогл. При този сценарий работещите хора трябва да подкрепят нарастващ брой пенсионери, както на обществено ниво, по отношение на финансирането на националните пенсионни схеми, така и на ниво домакинство, където застаряващите роднини може да се нуждаят от грижи и подкрепа. (Япония, която има ниска раждаемост и висока продължителност на живота, често се цитира като пример за страна, която в момента е изправена пред подобни проблеми.)

„Когато това се случи на глобално ниво, това означава, че пенсионната криза ще настъпва в различни страни независимо една от друга.“, казва Фогъл.

Тъй като всяка страна е изправена пред това предизвикателство, миграцията, придвижваща по-млади, готови за работа хора от страни с по-ниска концентрация на възрастни хора, може да противодейства на динамиката на застаряването. Но както показва настоящата политическа среда, миграцията не е лесно решение. По-малко противоречивите начини за страните да се справят с този проблем включват растеж на икономиката и създаване на повече възможности за жените на пазара на труда (което е фактор за промяна на съотношението работещи към пенсионери).

И семействата ще "обезлюдяват"

Демографските тенденции в края на века ще променят и структурата на семейния живот. Тъй като раждаемостта намалява в много части на света, семействата ще стават по-малки. Това означава, че децата ще имат по-малко братя и сестри и родителите ще могат да влагат повече от своите ресурси и внимание във всяко дете, например да плащат повече, за да ги изпратят в по-добро училище, отбелязва Парфе Елунду-Ениегу, професор по социология на развитието в университета Корнел. Културата се движи към "нуклеарно", а не към разширен тип семейство, добавя той.

Това ще има както емоционални последици (хората, които нямат голям брой роднини, може да имат трудности в намирането на семейно общуване) така и икономически. Големите семейства, според Елунду-Ениегу, ефективно разпределят финансовите отговорности, тъй като членовете на семейството си помагат взаимно. „Тъй като семействата стават по-малки, ще трябва да мислим за тези фактори на икономическото благосъстояние и как можем да управляваме рисковете?“, предупреждава той.

Когато Елунду-Ениегу разсъждава върху предстоящите демографски промени, той също така се пита и как те ще пренаредят притегателните световни културни центрове. Според неговите изчисления, базирани на данни на ООН, делът на всички хора на Земята под 25-годишна възраст, живеещи в Азия, ще намалее от 56 процента на 37 процента до 2100 г. В същото време делът на Африка в световното население на младите хора ще се увеличи драстично, от 25 процента на 48 процента, докато делът на жителите на останалия свят няма да се промени значително.

Това ще промени самата планета. „Нанесохме огромни щети на околната среда“, казва Фогл за последиците от бързото нарастване на световното население през 20 век. Запитан колко е загрижен за екологичните последици от по-нататъшното нарастване на населението, той отговори: „Много съм загрижен, главно поради пълната неспособност на световния политически апарат да се справи с този проблем и да се опита да намери решение.“

За съжаление, демографските промени на 21-ви век няма да имат съществен принос за решаването на този въпрос - Елунду-Ениегу отбелязва, че възникващите проблеми, независимо дали са екологични, промени в семейната структура или други, ще засегнат страни и региони по различно време. „Опитът да си представим средна картина на света е статистическо опростяване, защото светът е много, много разнообразен по отношение на раждаемостта, която имаме сега“, казва той. И тъй като изравняването на населението до около 2100 г. ще се случи постепенно в различни страни, а не във всички наведнъж, това може да затрудни постигането на съгласие относно оценката на ситуацията и търсенето на решения.

Постигането на съгласие по фундаментални въпроси никога не е било силната страна на човечеството, но поне имаме остатъка от века, за да се подготвим за това, което предстои.

Източник: The Atlantic