Наука и Здраве

Последният час на Земята (кратка история на страха от Апокалипсиса)

Последният час на Земята (кратка история на страха от Апокалипсиса)

Последният час на Земята (кратка история на страха от Апокалипсиса)

На кого първи му хрумва идеята да се страхуваме от края на света, как това се превърна в оръжие за манипулация и защо Апокалипсисът никога не идва.

Събитията в света не могат да не вдъхновяват и най-мрачните мисли за бъдещето. Когато новините всеки ден обещават епидемии, войни и глад, е трудно да не си спомним, че това са имената на тримата конници на Апокалипсиса. Липсва само четвъртият – Смъртта. Съвременните страхове обаче съвсем не са уникални - хората от векове търпеливо чакат края на света, но той не идва. Кога се зараждат първите представи за апокалипсис? Как страхът от края на света се е трансформирал през вековете? Как краят на света се превръща в инструмент за манипулация? Как страхът от края на всичко кара хората да се убиват един друг? " Да хвърлим едно око върху историята на Апокалипсиса.

През 1806 г. една новина мълниеносно се разпространява из Лийдс, Англия. Тя е, че, кокошката на известна Мери Бейтман снася яйца, на всяко от които има надпис „Христос идва“. Какво означава това, тогава не е било необходимо да се обяснява: всички знаят -  идва второто Пришествие на Христос и последващия край на света. Истината е - Библията не уточнява, че английската кокошка ще предаде новината за Деня на Страшния съд, но за всяко нещо си има първи път.

Огромни тълпи се нареждат пред къщата на Мери Бейтман, нетърпеливи да видят чудото. От всеки на опашката предприемчивата жена взима по едно пени. Неистово и благочестиво вярващите посетители на кокошката-пророчица изпадат в религиозна екзалтация, уверени, че пред тях е ясен знак за идващия Апокалипсис. Собственичката на птицата дори започва да продава някакви печати, които гарантират на притежателя им пропуск за Рая без да се чака на опашка.

Това продължава, докато някакъв скептик се скрива близо до къщата й и надниква откъде наистина идват невероятните яйца. Оказа се, че първоначално върху черупката няма пророчества. Самата Мери Бейтман нанася надписите с оцет и често го правела с правописни грешки. След това тя набутвала яйцата обратно в кокошката, за да ги снесе за втори път, но този път пред възхитена публика.

Когато измамата била разкрита, жената продала кокошката на свой съсед, а след това още няколко пъти се издънвала с измами. В крайна сметка животът на Мери Бейтман завършил на бесилото.

Всички ще сме там

Няма нищо изненадващо в готовността, с която съвременниците на Мери Бейтман вярват в неизбежния Апокалипсис. Хората чакат края на света от древни времена. Експертите подозират, че подобни вярвания са съществували още в края на неолита. И когато обществото започва да се разделя на класи, животът става по-труден и за мнозина много по-лош. Тогава се появявяват легендите, че спокойният златен век без владетели и роби е останал в миналото. И следователно, в бъдеще човечеството го очаква пълната противоположност на съществуване. Интересно е, че представите за края на света не се различават много сред различните народи. И в индуизма, и в зороастризма, и в християнството последните дни на човечеството са описани почти по един и същи начин - упадък на морала, глад, безкрайни войни и природни бедствия. Разликата е само в детайлите.

Психологът Никълъс Кристенфелд от Калифорнийския университет в Сан Диего свързва страха от края на света с подсъзнателното убеждение на хората, че целият свят се върти около нас. Мнозина, казва той, смятат, че живеят в най-решаващия момент в историята и затова надценяват важността на събитията, на които са свидетели. В това отношение човечеството не се е променило ни най-малко от времето на шумерите.

Именно с апокалиптичните настроения, обзели масите, започват някои от кървавите събития от миналото. Достатъчно е да си припомним Вартоломеевата нощ във Франция през XVI век, когато католиците избиват над 30 000 протестанти в цялата страна. Инициаторите на погрома са водени от страха от предстоящия край на света, а изтребването на „неверниците“ е последният опит за изкупление на греховете им. Властта тогава решава да проведе превантивна акция за премахване на лидерите на хугенотите, за да запази най-висшата ценност - любовта, хармонията и мира. Но това действие на ренесансовата монархия неочаквано се превъръща в стихиен погром, воден от отчаянието за крайна визия за събитията, пише в сборника "Вартоломеевата нощ: събитие и спор"

За щастие на баптисткия проповедник Уилям Милър, живял в Америка преди два века, до XIX век несбъднатият Армагедон престава да е начело в погромите. Милър, подобно на хиляди свои предшественици, бил увлечен от изчисляването на датата на Второто пришествие. Според неговите изчисления Христос трябвало да се яви в началото на 1844 г.

Тълпи от последователи на Милър очакват с нетърпение Апокалипсиса, но той така и не идва. Проповедникът премесва края на света в деня на пролетното равноденствие, през март същата година. Март свършва, април започва, а Исус все още го няма.

Милър и неговите последователи не знаят какво да правят. Този период е останал в историята като Голямото разочарование. Част от паството отказва да повярва в грешката и вярва, че краят на света наистина е настъпил. Според тях, вместо небето, праведните - тоест те - получили разрешение да получат всякакви земни удоволствия. Скоро бившите следовници на Милър са уличени в кражби, държане на публични домове и оргии.

Научният подход

XIX век донася още една промяна в идеята за Апокалипсиса. Ако по-рано съдбата на всички хора е била в ръцете на Господа и идването на края на времето означава не унищожаването на човешката раса, а преселването й в друг свят, то научният прогрес донеся твърде лоши новини.

Учените започват да обръщат все повече внимание на скелетите на изкопаеми животни и скоро установяват, че много от откритите видове са напълно изчезнали. Религията твърди, че Бог е създал Земята наведнъж с всички нейни жители, но науката се съмнява в това. Ако има изчезнали животни, защо тогава същата съдба да не сполети и хората?

Веднага започват да се появяват първите идеи за края на целия живот на планетата. През 1816 г. лорд Байрон написва известната поема „Тъмнина“, която описва Земята, покрита с лед. Приятелката на поета Мели Шели,  публикува десет години по-късно романа „Последният човек“, в който хората измират по време на ужасна епидемия.

В края на века трудът "Произходът на видовете" на Чарлз Дарвин доказва, че изчезването на някои видове, появата на нови и еволюцията са естествени и постоянни процеси. Човекът е престанал да бъде изключение в животинския свят. За това твърдение обаче много вярващи все още наричат ​​прочутият английски биолог Дарвин - Антихриста, а откритията му се обявяват като един от признаците за идването на последните дни на човечеството.

Въпреки че науката започва да отвоюва все повече място от религията в съзнанието на хората, страхът от края на света не намалява. Халеевата комета която преминава през Слънчевата система през 1910 г., предизвиква нарастване на апокалиптичните настроения. Този път прогнозите вече са много по-научни.

„Тихият океан ще размени басейна си с Атлантическия океан, а девствените гори на Северна и Южна Америка ще бъдат пометени от вълна солена вода към пясъчните равнини на Сахара, отново и отново омешващи се с къщи, кораби, акули, китове и всички останали живи същества в една разнородна маса на  хаотичен безпорядък“. Това пише в писмо, получено на обсерваторията в Гринуиич, Англия през 1910 г.

Кометата скоро преминава, шумът утихва, но жителите на Земята се „влюбват“ в космическата заплаха. През 1974 г. книгата „Ефектът на Юпитер“, издадена от британския астрофизик и писател Джон Грибин и колегата му Стивън Плайгман, става бестселър. Те твърдят, че подреждането на планетите на 10 март 1982 г. или т.нар. Парад на планените, трябва да причини опустошителни земетресения по цялата земя.

Паниката отново настъпва и „Ефектът на Юпитер“  твърдо влиза в западната култура. Събитията, предвидени в книгата, са вдъхновение за няколко популярни фантастични романа. През март 1982 г. обаче нищо не се случва, а през 1999 г. Грибин признава, че съжалява, че е участвал в написването на бестселъра.

Божието наказание

На 6 и 9 август 1945 г. американски самолети хвърлят ядрени бомби над японските градове Хирошима и Нагасаки. Този спорен от военна гледна точка акт, отвори нова ера и вдъхна на човечеството нов апокалиптичен страх. За съжаление, явно той е най-реалистичен.

„И аз станах смъртта -  разрушителят на светове“, спомня си създателят на бомбата Опенхаймер, редовете от Бхагавадгита. Тези редове се появяват в ума му след тестването на първото ядрено устройство. За да бъде унищожена човешката раса, вече не е необходима помощта на боговете или природните бедствия. И оттогава ситуацията не се е подобрила. Днес часовникът за края на света на списанието на Чикагския университет „Бюлетин на атомните учени“ е в най-ниската си точка досега -  една минута и четиридесет секунди преди „полунощ“.

Последният път, когато световният шум за края на света, се случва в началото на 2010 г. Според пророчествата на южноамериканските индианци, в края на 2012 г. трябва да започне нова ера и това събитие ще бъде придружено от множество природни бедствия и последващ край на света.

Учените се опитаха да обяснят, че представените дати са изчислени неправилно и като цяло цялата история с т.нар.  „Мезоамерикански апокалипсис“ е измислица на журналисти и шарлатани. Но човечеството вече е неудърживо във вярванията си.

В бразилския град Терезина полицията спира масовото самоубийство на повече от сто члена на секта, вярващи в индианския край на света. В Китай са задържани от няколко десетки до няколкостотин привърженици на религиозното движение Църквата на Всемогъщия Бог за разпространение на книги и листовки, предричащи предстоящ апокалипсис.

Истерията се подхранва от много години от различни фенове на конспиративните теории. През 90-те и 2000-те години бяха пуснати десетки телевизионни филми, посветени на предстоящия край на света, бяха публикувани книги и научни статии, доказващи неминуема катастрофа. Изпадането в паника беше лесно, особено ако съществуват проблеми с рационалното мислене.

Въпреки това, освен пророчествата на инките, човечеството има и по-убедителни причини за страх. Учените предупреждават отново и отново, че светът може да очаква десетилетия климатични катаклизми. Шансът да се предотврати катастрофа изглежда е пропуснат и сега единственият въпрос е колко ужасна ще бъде тя. Пандемията от COVID-19 ясно показа колко трудно е да се справим дори с относително малка заплаха. Ами ако нещо по-лошо последва коронавируса? Да, и е твърде рано да се отпишат ядрените оръжия - и все пак доскоро изглеждаше, че тази заплаха е нещо от миналото.

Екофизиологът от Харвард Филип Леман отбелязва, че апокалиптичните настроения са достигнали връх в последно време. Той предлага да разгледате рафтовете на книжарниците -  само за няколко месеца в Съединените щати са публикувани наведнъж няколко документални книги за мрачното бъдеще, което очаква света. Леман признава, че поводи за отчаяние наистина има, но по неговото мнение, оптимизмът сега е по-нужен. „Утопичните идеи, ако се прилагат правилно, могат да ни вдъхновят с визии за желано бъдеще, които, като далечен морски фар, помагат да се насочим към по-приземени и прагматични усилия“, пише той.

„Израснал съм в Германия през 80-те години на миналия век. Още си спомням дълбокия страх от киселинен дъжд, който унищожава любимата ми гора зад дома на родителите ми в Марл-Зинсен. Австралийците може би си спомнят подобен ужас от озоновата дупка. А тези, които са едно поколение по-възрастни от мен, ще ви разкажат как са се страхували от пестициди и ядрена катастрофа. Можете, разбира се, да отидете и по-далеч. Страхът от суши и наводнения, земетресения, бури и вулканични изригвания съпътства човечеството от началото на времето. И въпреки че тези бедствия обикновено не са причинени от хора, много култури ги тълкуват като божествено наказание за човешки прегрешения“, пише екофизиологът Филип Леман в статията си "Време за утопии".

Брит Рей, автор на книгата „Поколението на терора“, спомената от Леман, също стига до заключението, че оптимизмът е необходим независимо от всичко. Тя започва да пише книгата през 2017 г., когато за първи път се замисля да има деца в наше време. На нея й се струвало, че светът отива по дяволите, а тези, които ще се родят днес, ще имат много незавидна съдба. И ако е така, да имаш дете е просто жестокост, допуска авторката.

Събирайки материал за книгата, Рей разговаря с експерти и хора, които вече са преживели катаклизми. Оказа се, че те не винаги споделят мрачните й възгледи за бъдещето. Действителността няма накъде да стане по-лоша, но това не е краят на света. „Трябва да разберете, че много хора – тези, които никога не са се чувствали в безопасност, тези, които познават свят, пълен със сълзи – те намират начини да се радват дори във времена на трагедия“, пише Рей. И тя направи своя избор - няколко месеца преди излизането на „Поколение на терора“ тя роди своето бебе.

По материали от чуждата преса

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Три ревизии са открили големи задължения на „Nexo“ по ДДС в България
Обвиниха компанията на най-богатият човек в Азия в „най-голямата измама в корпоративната история“
Дора Стрезова-Николова, изпълнителен директор на „Кока-Кола България“ и екип
Учебниците от 1 до 12 клас стават безплатни
Тръмп разкритикува Байдън заради танковете за Украйна и призова за прекратяване на войната
На днешната дата, 27 януари. Рождениците днес
"Всички губят": Струва ли си демонстрирането на висок социален статус
Гергана Раковска, председател на Фондация на бизнеса за образованието и на National Board for Certified Counselors (NBCC Bulgaria)