От гълъб до ястреб: На какво се дължи промяната в тона на Макрон по посока на Русия?

Какво обхвана френският президент Еманюел Макрон, че да го превърне от човек, акцентиращ върху нуждата от преговори за постигане на мир, във войнолюбец, що се отнася до войната на Русия в Украйна?

Това, грубо казано, е въпросът, който си задават политици в цяла Европа, докато френският президент се намества в новата си роля на главен критики на Владимир Путин на континента, пише Хю Скофилд за Би Би Си.

Някои страни, включително Полша и балтийските държави, приветстват привидната промяна в позицията на Макрон към тяхната „реалистична“ оценка на заплахата от Москва.

Други, особено Германия на канцлера Олаф Шолц, са ужасени от този новооткрит военен дух.

Всички са объркани и несигурни. Колко искрен е Макрон в новото си амплоа?

Европейските избори наближават и твърдата десница на Марин льо Пен и Жордан Бардела изглежда в добра позиция да постигне победа над хората на Макрон.

И така, използва ли Еманюел Макрон Украйна, за да създаде разлом между своята лагер и опозицията, поставяйки контраст между собствената си ясна войнственост и мътните връзки на Льо Пен с Москва в миналото?

Франция изпрати оръжие и обучи украински войници, но Макрон настоява, че трябва да се направи повече.

В интервю на живо по френската телевизия в четвъртък вечерта президентът имплицитно призна, че тези трудни въпроси са били задавани.

Без да показва смущение от „трансформацията си“ си от глъб в ястреб, президента изрази мнение, че едното неизбежно трябва да предхожда другото.

Едва след като всички усилия да се достигне до противника по методите на дипломацията са изчерпани, твърди той, е възможно да се каже категорично, че този противник е извън полето на преговорите.

Макрон също така твърди, че руснаците вече са издигнали своята агресия на съвсем ново ниво.

По думите му през последни месеци Кремъл е „станал забележимо по-твърд“ - поставяйки руската икономика в постоянен военен режим; засилвайки репресиите срещу вътрешната опозиция; ескалиращи кибератаки срещу Франция и други страни.

Тъй като Украйна изглежда все по-обсадена и Съединените щати вече не са толкова надеждни като съюзник, Европа навлиза в нов свят, каза той. „Свят, в който това, което сме смятали за немислимо, всъщност се случва“.

Ето защо, според новата доктрина на Макрон, Франция и Европа трябваше да се подготвят за умствен скок от уютната сигурност на умиращата епоха в суровата реалност на новата.

С тон, наподобяващ на този на Уинстън Чърчил, Макорн твъди, че за да запази мира, Европа трябва да е готова за война.

Той дори предположи, че на Франция може да се наложи да изпрати сухопътни войски в Украйна.

Може ли обаче Макрон да накара други европейски лидери да втвърдят позициите си?

Най-яркият знак, че тази задача ще бъде трудноизпълнима, е разривът, който разделя френския лидер от човека, за когото се предполага, че е най-близкият му съюзник в Европа – германският канцлер Олаф Шолц.

В традиционен френско-германски стил и двете страни сега публично изглаждат разногласията си и опитват да демонстрират общ фронт. Оттук и посещението на Макрон в Берлин вчера.

Но никакво количество прегръдки не може да прикрие фундаменталните разминавания в позициите. Франция обвинява Германия, че бави помощта за Украйна, както и че си затваря очите за възможността американския чадър за сигурност да престане да съществува. Германия пък обвинява Франция в безразсъдна войнственост и лицемерие (нейните доставки на оръжия всъщност изостават много от германските).

Освен това, вътрешен план подкрепата за Еманюел Макрон по отношение на позицията му за Украйна е по-мека, отколкото той обича да си представя.

Проучванията показват, че голямо мнозинство - около 68%, са против неговата идея за изпращане на западни войски в Украйна. По-общо погледнато, макар че повечето хора са ясно против Русия, социологическата компания Ifop отчита „прогресивно намаляване на подкрепата за украинската кауза“.

И ако наистина има електорален подтекст в новата му твърда линия спрямо Москва - целяща да разкрие лицемерието на крайната десница, тогава той изглежда не работи. Проучванията на общественото мнение показват само засилване на подкрепата за партията „Национален сбор“на Марин льо Пен.

Трансформирайки се във водещ анти-умиротворител в Европа, президентът Макрон отново залага на нова карта.

Той поема инициативата и кара европейците да се замислят здраво за своята сигурност и за жертвите, които скоро може да се окажат необходими.

Проблемът е в това, че много хора не харесват неговата самоувереност и смятат, че той твърде лесно обърква това, което е правилно за Европа и света, с това, което всъщност е добро за Франция – или за самия него.