Планът на Пекин да превърне Южнокитайско море в новия Персийски залив

Наскоро Китай обяви началото на строителството на подводна лаборатория на 2000 метра под повърхността на Южнокитайско море. Тази подводна космическа станция ще бъде дом на шестима учени за повече от месец, които ще проучват, наред с други неща, възможността за извличане на метанови хидрати, изобилен енергиен ресурс в района, който може да го превърне в нов Персийски залив.

Базата ще бъде разположена в район със студени еманации в басейна Qiongdongnan, северозападно от Южнокитайско море. Студените просмуквания се образуват в райони на тектонична активност, където органичната материя се улавя под седиментите на морското дъно и се разгражда. Всяко движение на тектоничните плочи създава пукнатини, през които метановият хидрат и други въглеводороди се изхвърлят нагоре. Метановите хидрати представляват замръзнали водни молекули, които съдържат газови молекули под формата на кристална структура.

Това изкопаемо гориво е по-малко замърсяващо от въглищата или петрола и китайски учени изчисляват, че мястото, където ще бъде закотвена станцията, може да съдържа до 80 милиарда тона петролен еквивалент резерви.

Това количество е близо до близо 115 милиарда тона суров петрол, които все още се съхраняват в Персийския залив. Ако бъде добиван, Пекин не само ще стане най-големият производител на метанов хидрат в света, но и ще промени баланса на енергийната геополитика, пише El Confidencial.

Нов източник на енергия

Метан хидратът е природен газ, който е заобиколен от мрежа от замръзнали водни молекули. При изгаряне той отделя газ, но отделя около 50% по-малко парникови газове от въглищата, така че може да се използва като заместител на традиционните изкопаеми горива.

Тези образувания са с невероятно енергийна плътност, задържат до 160 пъти обема на метан в твърдо състояние и се намират в изобилие под морското дъно. Според професор Уанг Шухонг от Китайската академия на науките, глобалните запаси от тези газови хидрати могат да съдържат два пъти повече енергиен потенциал от всички съществуващи изкопаеми горива взети заедно.

Извличането на метан хидрат обаче не е лесно. Тези кристали се намират само при огромно налягане и изключително ниски температури. Когато тези условия се променят, съединението може да стане много нестабилно и опасно, до такава степен, че учените сравняват извличането му с обезвреждането на подводна бомба. Освен това, казват изследователите, една-единствена грешка при боравене може да доведе до подкисляване на океана, масивни течове на метан или дори подводни свлачища, които могат да имат сериозни последици за околната среда. Учените предупредиха, че изтичането на метан отделя парникови газове 25 пъти по-мощни от тези на въглеродния диоксид.

„Космическа станция“ в морето

Предизвикателството за изследователите ще бъде да балансират обещанието за енергийна независимост, което този нов източник предлага на Китай, с необходимостта да се защити една от най-крехките екосистеми на планетата.

И тук идва следващата подводна станция, която може да бъде готова до 2030 г. „Става дума за защита на океаните“, каза професор Шухонг, както съобщава South China Morning Post.

Целта на станцията ще бъде да изследва и наблюдава океанските дълбини, проследявайки метанови потоци, тествайки контролирани методи за извличане и изучавайки дълбоководния живот, който вирее около студени просмуквания. Тези тъмни екосистеми не се захранват от слънчева светлина, а от хемосинтеза, при която организмите превръщат метана в енергия.

Подводната база ще бъде свързана с обширната оптична мрежа, разположена на морското дъно, и шестимата учени ще работят вътре, прекарвайки между един месец и 45 дни под вода без естествена светлина. Структурата ще издържи на налягане 200 пъти по-голямо от това на морското равнище и ще изисква усъвършенствана животоподдържаща система, за да поддържа учените живи за дълги периоди от време. Освен това базата ще бъде оборудвана с модерни подводници като Jiaolong и Haima, надводни кораби и обсерватории на морското дъно, за да се създаде четириизмерна мрежа за наблюдение. Базата също така ще има подкрепата на китайския сондажен кораб Mengxiang за минни задачи.

Засилено военно присъствие в района

Китай търси начини за безопасно извличане на този газ, хванат в тектонични плочи, от години. Въпреки че Евразийският изследователски институт уверява, че все още може да отнеме години на китайските изследователи да намерят начин да го извличат безопасно за промишлена употреба. Базата ще има и други функции. Тя ще търси начини за експлоатиране на ценните минерални находища в района, като редкоземни минерали, кобалт и никел, които са ключови за световната технологична индустрия. Базата ще изучава морския живот в търсене на нови видове и органични съединения, произхождащи от Южнокитайско море за потенциални биофармацевтични приложения. И това ще помогне за подобряване на наблюдението на тектоничните плочи, за да се подобрят системите за ранно предупреждение за земетресения и цунами в региона.

Критиците на правителството в Пекин обаче предупреждават за опасността от допълнително увеличаване на военното присъствие в региона. Южнокитайско море е силно оспорван регион, като Пекин претендира за права върху големи части от него. Китай изгради изкуствени острови в района, което предизвика протести от съседни страни като Виетнам, Филипините и Малайзия, които не желаят да се откажат от такава богата на ресурси територия, която биха могли да експлоатират сами.

Както при изкуствените острови, изграждането на новата база дава на китайското правителство извинение да оправдае военни операции в района за защита на тези активи. Освен това базата може да позволи на Пекин да увеличи своите способности за морско наблюдение, за да следи движенията на всички плавателни съдове, преминаващи оттам.