Почина световният учен и политик Джоузеф Най, авторът на концепцията за „меката сила“ и неолиберлизма

Американският политолог, бивш заместник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност (1994-1995 г.) Джоузеф Най почина на 88-годишна възраст. Това съобщи Училището по управление „Джон Ф. Кенеди“ към Харвардския университет, където той е бил професор.

„Джоузеф С. Най - младши, почетен професор от Харвард, чиито идеи за природата на властта в международните отношения са повлияли на поколения политици, учени и студенти и са го направили един от най-известните политически мислители в света, почина на 88-годишна възраст“, ​​се казва в официалното събщение. Съпругата на учения -  Моли, почина през декември. Те имат трима сина и девет внуци. 

Най е роден през 1937 г. и е израснал в земеделски град в Ню Джърси. Получава бакалавърска степен от Принстънския университет през 1958 г., стипендиант  е в Оксфорд, а след това получава докторска степен по политология от Харвардския университет. Присъединява се към Харвард през 1964 г.

През 70-те години на миналия век Най е съавтор на две книги с Робърт Киохан: „Транснационални отношения и световна политика“ и „Власт и взаимозависимост: световна политика в преход“. В тях учените обясняват, че не само държавите действат като участници в международните отношения. Втората книга е наречена „Основи на неолиберализма“. Училището „Кенеди“ отбелязва, че Най е предпочитал да се нарича либерален реалист.

Ученият е първият, който формулира концепцията за „мека сила“, която се превръща в една от най-значимите концепции в съвременната политика. Това предполага способността на една държава да постига целите си чрез привлекателността на собствената си култура, социално-политически ценности - за разлика от „твърдата сила“, основана на военен и икономически натиск.

„Една държава може да постигне желаните резултати в световната политика, защото други държави, възхищавайки се на нейните ценности, имитиращи нейния пример, стремящи се към нейното ниво на просперитет и откритост, искат да я последват“, пише политологът в книгата си „Мека сила: средство за постигане на успех в световната политика“. Той ръководи Центъра „Белфер“, по-късно преименуван на Център за наука и международни отношения, в Училището за управление „Кенеди“ от 1989 до 1993 г. Той е декан на Училището „Кенеди“ от 1995 до 2004 г.

Освен това, ученият е заемал позиции в американското правителство. През 1977-1979 г. е заместник-помощник на държавния секретар по въпросите на сигурността, науката и технологиите и председател на Групата за разпространение на ядрени оръжия към Съвета за национална сигурност. От 1993 до 1994 г. ръководи Националния съвет по разузнаване, а през 1994-1995 г. е заместник-министър на отбраната по въпросите на международната сигурност.