Президентите на САЩ и Иран подписаха споразумение за прекратяване на близкоизточната война

Президентите на САЩ и Иран подписаха първоначално мирно споразумение, целящо прекратяване на войната, като това позволява сделката да влезе в сила незабавно, предаде BBC.

Споразумението включва отваряне на Ормузкия проток, план за „възстановяване“ на Иран на стойност 300 милиарда долара и прекратяване на „всички видове санкции“ срещу Иран от страна на САЩ.

Ядрената програма на Иран – основната причина, посочена от САЩ за конфликта, все още предстои да бъде договорен в рамките на удължим 60-дневен период.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който подписа споразумението във Франция по време на срещата на върха на Г-7, защити предложението, заявявайки, че то ще предотврати „икономическа катастрофа“. Той обаче предупреди, че САЩ ще „бомбардират Иран до смърт“, ако не се постигне окончателно споразумение.

Иранският президент Масуд Пезешкиан също подписа документа в сряда, потвърди Техеран.

Председателят на иранския парламент и ключов преговарящ Мохамад Багер Галибаф заяви пред държавните медии, че недоверието му към САЩ остава и че „пръстът на Иран е на спусъка“.

„Ако врагът не разбира езика на логиката, ще влезем отново с езика на силата“, каза той пред държавната телевизия Fars.

САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари, като убиха върховния лидер аятолах Али Хаменей и висши военни служители още в първия ден.

Но оттогава конфликтът ескалира, като това доведе до ръст на цените на енергията и подновяване инфлационния натиск, тъй като Иран наложи де факто затваряне на Ормузкия проток – ключов търговски воден път, през който обикновено преминават около 20% от световните доставки на петрол и втечнен природен газ (LNG).

Тръмп каза пред репортери във Франция в курорта Евиан Ле Бен, където се проведе срещата на върха на Г-7, че планът ще предотврати „световна депресия“.

„Не исках да видя икономическа катастрофа“, каза Тръмп пред репортери. „Ако бяхте продължили това, това можеше да се случи.

„Всичко, което знам, е, че всеки път, когато говорихме за възможността за мир, фондовият пазар се изстрелваше като ракета.Всеки път, когато казвахме нещо негативно, като например, познайте какво, няма да можем да се споразумеем, падаше много силно", добави той.

Към 08:30 часа българско време сортът Брент поевтиня с 1,82 долара, или  2,29%, до 77,73 долара за барел. Цената на американския лек суров петрол WTI се понижи с 2,09 долара, или 2,72%, до 74,70 долара за барел.

Тръмп подписа хартиено копие на първоначалната сделка, наречена меморандум за разбирателство, по време на държавна вечеря, организирана от френския президент Еманюел Макрон във Версайския дворец.

В текста се казва, че САЩ и Иран ще „се ангажират да преговарят и да постигнат окончателната сделка в рамките на максимум 60 дни, като срокът може да бъде удължен с взаимно съгласие“.

В споразумението се казва, че „Иран потвърждава, че няма да придобива или разработва ядрени оръжия“, което беше обещанието на Тръмп. Условие номер едно от началото на войната.

В меморандума се казва също, че обогатеният уран на Иран ще бъде „разреден“ на място, под егидата на МААЕ, ядрения надзорен орган на ООН.

Първоначално САЩ поискаха ядреният материал да бъде изведен изцяло от страната.

Що се отнася до Ормузкия проток, според споразумението няма да има такси за кораби, преминаващи през критичния воден път, в продължение на 60 дни.

Но меморандумът оставя отворена възможността за бъдещи такси. Преди конфликта нямаше такива.

Председателят на иранския парламент Галибаф заяви в интервю, излъчено по държавната телевизия, че Ормузкият проток „няма да се върне към условията отпреди войната“.

Той предложи страната да таксува корабите, преминаващи ключовия проход, след изтичане на 60-дневния период от споразумението.

Докато Тръмп преди това е обещавал да унищожи балистичните ракети на Иран, той заяви на срещата на Г-7, че е „Окей“ Техеран да има такива оръжия, „ако други страни ги имат“.

Първата точка от споразумението декларира „незабавно и окончателно прекратяване на военните операции на всички фронтове, включително в Ливан“.

Но Израел заяви, че няма планове да изтегля войските си от Ливан и в сряда започна атаки срещу „Хизбула“.

На този фон нарастват опасенията на Тръмп, че израелските военни операции срещу Хизбула биха могли да объркат сделката с Иран. Той смъмри израелския премиер Бенямин Нетаняху на срещата на Г-7 в сряда.

Американският президент заяви, че Нетаняху е „добър човек“, но би могъл да се възползва от „малко по-меко отношение“.

„Не е нужно да събаряте сграда всеки път, когато някой от „Хизбула“ влезе в нея“, каза Тръмп.

След вечеря във Версайският дворецТръмп започна пътуването си обратно към Вашингтон, където мирният план с Иран разтревожи законодатели от двете страни на политическата партия - включително членове на собствената му политическа партия.

Републиканският сенатор от Луизиана Бил Касиди, който наскоро загуби кандидатурата си за преизбиране от подкрепен от Тръмп претендент, каза: „Това е най-лошият гаф във външната политика от десетилетия.“

Републиканският сенатор от Тексас Тед Круз постави под въпрос фонда от 300 милиарда долара за Иран.

„Даването на милиарди долари на теократични лунатици, които искат да ни убият, не е добра идея. Мисля, че президентът, за съжаление, получава лоши съвети“, каза Круз пред репортери.

По-рано в сряда американски представители проведоха брифинг за медиите, където прочетоха дословно текста от меморандума и отрекоха, че САЩ са били задължени да платят „един цент от пари“ на Иран по фонда от 300 милиарда долара.

Като хипотетичен пример, един служител каза, че ако Иран „се държи добре“, властите на Емирствата биха могли да построят електроцентрала в Иран, с благословията на САЩ.

На срещата на върха на Г-7 Тръмп заяви, че съобщенията, че САЩ ще дадат на Иран пари по фонда, са „фалшива история“.

„Ние не им даваме пари“, заяви той. „Не им даваме нищо от това.“

Но той също така каза, че иранските активи, замразени по време на войната, трябва да бъдат върнати.

„Това не са наши пари, това са техни пари и ние ги замразихме“, коментира Тръмп. „В определен момент предполагам, че ще трябва да ги върнем.“

Той преди това е критикувал бившия президент на САЩ Барак Обама за размразяването на 1,7 милиарда долара ирански активи, включително лихви, по ядреното споразумение със страната от 2015 г. Тръмп отмени сделката от ерата на Обама по време на първия си мандат в Белия дом.

Междувременно демократите се колебаеха в оценката си за плана на Тръмп.

Сенаторката от Ню Хемпшир Жан Шахин заяви пред Би Би Си, че това е „много лоша сделка“, тъй като не разглежда въпроси като подкрепата на Иран за регионални марионетки, като групировката „Хизбула“, или нейната ракетна програма.

„Тя не е постигнала нито една от целите, които президентът Тръмп си постави в началото на войната“, каза тя.