Проучване: ДДС върху месото може да облекчи екологичните последици

Екологичните последици от консумацията на месо биха могли бързо и сравнително евтино да бъдат намалени, ако правителствата прилагат пълната ставка на ДДС върху продукти като говеждо, свинско, агнешко и пилешко месо, пише The Guardian.

Проучване показча, че в зависимост от начина, по който допълнителните приходи от данъка бъдат преразпределени, подобна мярка може да струва на домакинствата едва 26 евро годишно, като същевременно намали екологичните щети с между 3% и 6%, сочат резултатите.

Животинските продукти формират най-големия дял от екологичния отпечатък на ЕС, свързан с прехраната на домакинствата, като тяхното производство е отговорно за почти една четвърт от емисиите на парникови газове, над половината от загубата на биоразнообразие и замърсяването с фосфор, както и за близо три четвърти от потреблението на вода.

Въпреки това 22 от 27-те държави членки на ЕС прилагат намалена данъчна ставка върху покупките на месо в сравнение със стандартния ДДС. На практика този ценови сигнал прикрива за гражданите екологичните и социалните разходи на тяхното потребление.

Новото изследване на Потсдамския институт за изследване на климатичните въздействия изчислява част от тези „скрити“ разходи и анализира как две възможни политически реформи – прилагане на пълен ДДС или въвеждане на въглеродна такса върху храните – биха повлияли на цените, нивата на потребление, екологичните последици и разходите.

Публикувано във вторник в списанието "Nature Food", проучването установява, че глобалният екологичен отпечатък на месото е значително по-голям от този на растителните храни по отношение на климатичното въздействие, загубата на биоразнообразие, използването на земя и замърсяването. Единственото изключение е потреблението на вода.

Разликата в тези екологични разходи не е адекватно отразена в цените на продуктите по рафтовете, тъй като подобни изчисления са сложни. За да се преодолее този проблем, авторите на изследването посочват, че най-простата първа стъпка е премахването на данъчните облекчения за храните с най-голямо вредно въздействие – месото.

Тези данъчни облекчения варират в различните страни. Най-голямото облекчение за месо е в Ирландия, където то се облага с нулева ставка при стандартен ДДС от 23%. В Обединеното кралство суровото месо е с нулева ставка, докато стандартната ставка от 20% се прилага за сготвено месо в ресторанти или преработени продукти. Разликата е 20 процентни пункта в Хърватия, 15 във Франция, 12 в Германия и Италия и 11 в Испания. В рамките на ЕС само България, Дания, Естония, Латвия и Литва облагат месото със стандартната ставка на ДДС.

Ако правителствата в ЕС премахнат ДДС привилегиите за месото, проучването изчислява, че екологичните щети от хранителното потребление ще намалеят с между 3,48% и 5,7% в зависимост от вида на въздействието. По отношение на климата например това би намалило емисиите на парникови газове с 29,9 мегатона CO₂ еквивалент годишно, което е около 5% от общите емисии.

Тежестта за потребителите ще зависи от това как ще бъдат използвани допълнителните данъчни приходи. Средните годишни разходи за храна на едно домакинство в ЕС биха се увеличили с 109 евро (95 лири) заради допълнителния ДДС. Ако обаче приходите бъдат преразпределени обратно към гражданите, общата цена ще спадне до 26 евро годишно.

Още по-евтин за потребителите вариант би било въвеждането на въглеродна цена от 52 евро (45 лири) върху хранителните продукти, което би намалило нетните разходи за домакинствата до около 12 евро годишно и би донесло по-големи екологични ползи. Авторите обаче признават, че това изисква по-сложни икономически и политически изчисления, което прави промяната в ДДС по-реалистична краткосрочна мярка.

И в двата случая обществото като цяло би било в значително по-добра позиция, след като се отчетат разходите за намаляване на екологичните щети, посочват изследователите. „Нашите данни показват, че разгледаните политики могат да бъдат ефективни, но също така разкриват, че все още не отразяваме напълно екологичните въздействия на месото в цените“, каза Шарлот Плинке, автор на изследването. „Важно е да имаме точна информация за реалните въздействия и след това да бъдем прозрачни относно целите на политиката и използването на приходите.“